През 2024 г. глобалните температури достигнаха рекордни нива, с увеличение от 1,55°C над прединдустриалните стойности, което води до ускорено топене на ледници и морски лед, както и до повишаване на морското равнище. Това сочи годишният доклад за климата на Световната метеорологична организация (СМО), цитиран от „Ройтерс“ и News.bg.
Тази година надминава предишния рекорд от 2023 г. с 0,1°C, което поставя сериозно предизвикателство пред целите на Парижкото споразумение. Държавите, подписали споразумението през 2015 г., се ангажираха да ограничат глобалното затопляне до 1,5°C спрямо средното за периода 1850-1900 г., но текущото дългосрочно увеличение е между 1,34°C и 1,41°C, като някои изследователи предупреждават, че с нарастваща несигурност не може да бъде изключено и надвишаване на този праг.
Докладът подчертава, че освен емисиите на парникови газове, за увеличаването на температурите през 2024 г. допринасят и други фактори като слънчевия цикъл, масивни вулканични изригвания и намаляване на охлаждащите аерозоли.
Въпреки че някои региони регистрират по-ниски температури, глобалните екстремни метеорологични явления причиняват хаос. Сушите доведоха до недостиг на храна, а наводненията и горските пожари разселиха 800 000 души – най-високият брой от 2008 г. насам.
Океаните също достигнаха исторически максимуми в температурите, като това ускорява затоплянето и повишава нивото на подкиселяване, което застрашава морските екосистеми. Същевременно, топенето на ледниците и морския лед продължава с тревожна скорост, което допринася за повишаването на морското равнище. Данни на СМО показват, че морското равнище се е покачило със средно 4,7 мм годишно от 2015 г. насам, спрямо 2,1 мм за периода 1993-2002 г.
Джон Кенеди, научен координатор на СМО, предупреди за дългосрочни последици от топенето на ледовете в Арктика и Антарктика. Той посочи, че промените в тези региони могат да повлияят на цялостната циркулация на океаните, което ще има глобални климатични последствия.






