България остава на последно място в Европейския съюз по почасово възнаграждение, показват данни на Евростат. Средното заплащане у нас е 10,6 евро на час, което е най-ниското в общността.
Според Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не трябва директно да се сравняват доходите с разходите за труд, тъй като последните включват не само заплати, но и осигуровки, данъци и други плащания, които варират в различните държави.
Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ отбеляза, че в някои сектори заплатите са на нивото на минималната работна заплата и промяната в тях би била трудна. Въпреки това, той подчерта, че възнагражденията у нас трябва да растат.
Добрин Иванов посочи, че България е на последно място и по БВП на глава от населението, което допълнително затвърждава негативната тенденция.
Манолов изтъкна, че българската икономика не развива високотехнологично производство: „Произвеждаме електролитна мед, но внасяме компютри. Ликвидирахме високотехнологичните предприятия. В Словакия правят автомобили, а ние само кабелно обзавеждане за тях – това е разликата.“
По отношение на минималната работна заплата (МРЗ), Манолов заяви, че тя трябва да осигурява приличен стандарт на живот, но също така да бъде изработена, а не да се възприема като социална помощ. Иванов добави, че твърде много хора в България получават МРЗ, което е показател за неравенствата в доходите.
Иванов критикува бюджет 2025, като подчерта, че той задълбочава неравенствата във възнагражденията, защото частният сектор продължава да получава по-малко от служителите в държавната администрация.
Що се отнася до влизането в еврозоната, Манолов увери, че няма да има драма със заплатите, тъй като те ще бъдат преизчислени по централния курс. Основният въпрос е дали цените в магазините ще останат стабилни, или търговците ще използват прехода за допълнителни поскъпвания.
