Актьорът Владимир Карамазов показа, че изкуството може да бъде много повече от сцена и прожектори. Макар познат основно с актьорските си превъплъщения, Карамазов разкри, че най-голямата му страст е фотографията – призвание, което го отвежда дълбоко в света на хората, изолирани от обществото.
В продължение на почти една година той посещава затвора в Белене, където прекарва по 5-6 дни месечно, за да се запознае отблизо с живота и историите на лишените от свобода. Резултатът е документално-фотографският проект „На тяхно място“, който цели да покаже човешкото лице на тези, които са сгрешили.
„Искам да покажа на хората какво е в моята глава – това може да стане само чрез фотографията“, сподели актьорът в предаването „Тази събота и неделя“ по bTV. Карамазов признава, че именно общуването със затворниците е променило начина му на мислене, като го е научило да не съди прибързано и повърхностно.
Фотографията за него е не просто хоби, а съдба и вътрешна необходимост. „Носенето на фотоапарат е като дишане – не мога без него. Обичам да снимам чешити – хора, които чупят нормата. Все едно ловя шарени пеперуди“, казва артистът за своята нестихваща страст.
Освен в творческите си търсения, Карамазов продължава да се изявява на театрална сцена – в момента играе в постановката „Трамвай желание“ на Младежкия театър. В личен план обаче той споделя, че все още търси „свръхсмисленото“, което да му донесе пълно удовлетворение.
„Най-големият ми страх е животът ми да мине напразно“, признава актьорът с искреност, която говори за дълбок вътрешен стремеж към значимост и автентичност – както в изкуството, така и в живота.
