Сивата икономика в България достига тревожните 34,6% от брутния вътрешен продукт, което е най-високият дял сред страните в Европейския съюз. Данните са от проучване, поръчано от „Виза България“ и осъществено от международната консултантска компания Kearney, представено в София.
Най-засегнати от неформалната икономика са хотелиерството и ресторантьорството с 70%, селско и горско стопанство и риболов – 66%, изкуства, забавления и спорт – 58%, строителство – 56%, търговия – 53%, и промишлено производство – 49%. В абсолютни стойности търговията на едро и дребно генерира сива икономика на стойност 14,2 млрд. лв., а промишлеността – 13,6 млрд. лв.
Използването на дигитални плащания в България остава значително под средното за ЕС – едва 124 дигитални трансакции годишно на човек, което е по-малко от една трета от европейската средна стойност.
Според анализа, 5% годишен ръст на електронните разплащания може да намали сивата икономика с 1 процент годишно, да увеличи БВП с 1,9 млрд. лв. и да добави 600 млн. лв. данъчни приходи.
Икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика подчерта, че решаването на проблема изисква цялостен подход, включващ опростяване на регулациите, намаляване на данъчната тежест и насърчаване на безкасовите плащания. Според него, само с комплексни и дългосрочни мерки може да се постигне реален напредък.
От „Виза Европа“ също отбелязаха, че освен технологичните решения, финансовото образование и по-доброто разбиране на вредите от неформалната икономика са ключови за справянето с проблема. „Важно е хората да осъзнаят, че сивата икономика не носи ползи в дългосрочен план“, подчерта Каталин Крецу, генерален мениджър на компанията за региона.
Красимира Райчева, изпълнителен директор на „Виза България“, призова за иновативни и координирани усилия, тъй като широкото разпространение на сивата икономика изисква спешни и устойчиви решения.






