Със 164 гласа „за“, 38 „против“ и един „въздържал се“, Народното събрание одобри на първо четене законопроект на Министерския съвет за промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
С промените се цели пълно съответствие с европейската директива и се разширява обхватът на защитата. Новите текстове уточняват, че изключенията от закона обхващат само поверителността на разговори между адвокати и клиенти, а не цялата юридическа професия. Така, лица като адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители и юрисконсулти ще бъдат защитени при подаване на сигнали за нарушения.
Законопроектът предвижда също така възможност доставчици на услуги, освен служители и работници, да се ползват от защита. Устните сигнали ще могат да се документират и чрез аудиозапис, освен във формуляр.
Допълнително се въвежда създаването на постоянна етична комисия във всеки общински съвет, която ще разглежда сигнали за неетично поведение, конфликт на интереси и корупция сред съветниците.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев подчерта, че нормативната уредба е максимално прецизирана. По думите му, само през 2023 г. са подадени 110 сигнала, което оборва твърденията, че не е имало действащи механизми за защита.
Алтернативният законопроект на ПП-ДБ, предложен от Кирил Петков, беше отхвърлен. В него се предвиждаше разширена защита на лица, получили информация по време на кандидатстване за работа, както и отпадане на двугодишния срок за образуване на производство. Законопроектът събра подкрепата на 72 депутати, 61 бяха против, а 68 се въздържаха.
По време на дебатите различните парламентарни групи изразиха разнообразни позиции. От ГЕРБ-СДС подкрепиха идеята за етични комисии с цел повече отчетност. От „Възраждане“ обаче се обявиха против създаването на нови закони, които дублират съществуващи. От ДПС заявиха, че ще подкрепят и двата законопроекта, но изразиха притеснения относно възможността за злоупотреби чрез сигнали в публичното пространство.
