От днес започва Страстната седмица – най-свещеното време в православния календар, посветено на последните земни дни от живота на Иисус Христос. Думата „страст“ идва от старобългарското и означава „страдание“, като подчертава мъките и кръстната смърт на Спасителя. Поради величието на събитията, всеки ден от тази седмица се нарича „велик“, а в народната традиция седмицата е позната още и като „молбената неделя“ – време на усилени молитви и богослужения.
Още от Лазаровата събота и Цветница вярващите започнаха духовно да съпреживяват пътя на Христос към Голгота – с възкресяването на Лазар, заговора срещу Иисус и триумфалното Му влизане в Йерусалим.
Велики понеделник поставя началото на богослуженията, които имат специална структура за всеки ден от седмицата. В песнопенията се припомня историята на Йосиф, продаден от братята си в Египет – символичен предобраз на Христос, предаден от своите. Проповедите включват и притчата за безплодната смокиня, предупреждение към онези, които не дават духовен плод.
Особено важна част от вечерните служби през първите три дни е т.нар. „Последование на Жениха“. В него Христос се оприличава на младоженец, а Църквата – на невеста. Службата започва с песнопението „Ето, Женихът идва“ и напомня на вярващите за необходимостта от бдителност и духовна готовност, както в притчата за десетте девици, пет от които били мъдри и подготвени.
През сутрините на тези дни се отслужва Литургията на Преждеосвещените дарове – специална служба, характерна за периода на Великия пост.
Страстната седмица води към най-големия празник в християнството – Възкресение Христово, който тази година ще бъде отбелязан в неделя, 16 април.
