Българската икономика отчете по-висок от прогнозирания растеж от 2.8% през 2024 г., като само през четвъртото тримесечие ръстът е достигнал 3.4% на годишна база, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Данните бяха коментирани от главния икономист на ОББ д-р Емил Калчев, който подчерта, че двигател на растежа е било крайното потребление, нараснало с 4.3% и заемашо водещ дял от 77.8% в структурата на БВП.
Инвестициите са се свили с 1.1%, повлияни от политическата нестабилност, но поради по-малкия им дял (17.2%) те не са оказали значително въздействие върху цялостния растеж. Нетният износ е останал положителен и е допринесъл с около 3.5% от БВП, въпреки че износът е спаднал с 0.8%, а вносът е нараснал с 1.3%.
От производствена гледна точка, най-голям принос към растежа са имали услугите, които са нараснали с 3.0% при дял от 64.2% в икономиката. Строителството е отбелязало най-голям реален ръст от 5.2%, но с по-малък дял (3.6%) в БВП, а индустрията се е върнала на положителна територия с 1.2% ръст след предишен спад.
Селското стопанство е единственият сектор с отчетен спад от 7.0%, но ниският му дял (2.8%) ограничава влиянието му върху общия ръст.
Най-бързо развиващите се дейности в сектора на услугите през 2024 г. са били:
- Държавно управление, образование и здравеопазване – ръст от 5.5%
- Търговия, транспорт, хотели и ресторанти – 3.5%
- Информационни и творчески услуги – 3.0%
- Финансови и застрахователни дейности – 2.9%
По-бавен, но все пак положителен ръст се отчита в културата, спорта, недвижимите имоти и научните изследвания – между 0.5% и 0.8%.
По отношение на инфлацията, България остава много близо до изпълнението на критерия за ценова стабилност, заложен в Маастрихтските изисквания за еврозоната. Според д-р Калчев, динамиката на инфлацията между февруари и април 2025 г. ще бъде решаваща за положителна оценка в извънредните конвергентни доклади на ЕК и ЕЦБ, за които страната е подала искане.
Общата картина за 2024 г. очертава устойчив икономически растеж, макар и в условията на външни и вътрешни предизвикателства, а евентуалното приближаване към еврозоната остава в центъра на икономическата и политическа динамика през 2025 г.
