Две години след началото на конфликта в Судан, страната продължава да е разтърсвана от тежки сражения, масово разселване и хуманитарна криза, която се превръща в една от най-тежките в света. Донорска конференция в Лондон миналата седмица отново привлече внимание към конфликта, който остава встрани от световния фокус, насочен основно към войните в Украйна и Близкия изток.
От избухването на бойните действия на 15 април 2023 г. между редовната армия, ръководена от генерал Абдел Фатах ал Бурхан, и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП), командвани от Мохамед Хамдан Дагало (Хемети), са загинали най-малко 28 000 души, а някои оценки сочат, че жертвите може да са над 150 000. Над 14 милиона души – почти една трета от населението на страната – са били принудени да напуснат домовете си. В много райони в Судан настъпва глад.
Армията обяви контрол над столицата Хартум, но СБП запазват позиции в западната част на страната и продължават офанзивата си към стратегическия град Ел Фашер в Дарфур. Организацията дори обяви формиране на паралелно правителство, като постави началото на опасна тенденция към фактическо разделение на страната.
Конфликтът се задълбочава и заради намесата на външни сили. Според анализ на Института за изследване на войната, държави като Иран, Русия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет и Турция преследват свои геополитически и икономически интереси в региона, снабдявайки участващите страни с оръжия, включително дронове. Иран и Русия например искат военноморски бази по бреговете на Червено море, а ОАЕ се стремят към по-тясно икономическо сътрудничество със Судан.
Историята на конфликта е особено сложна. И Бурхан, и Хемети са бивши съюзници, провалили заедно прехода към демократично управление след свалянето на диктатора Омар ал Башир през 2019 г. СБП произлизат от зловещите милиции джанджауид, обвинявани в геноцид по време на предишния конфликт в Дарфур. Администрацията на бившия американски президент Джо Байдън определи действията на СБП като геноцид и наложи санкции.
С напредването на конфликта и липсата на политическа воля за преговори, се увеличава рискът от дългосрочно разделение на Судан и възникване на нови въоръжени фракции, което поставя под въпрос стабилността на цяла Североизточна Африка. Историческият прецедент с отделянето на Южен Судан през 2011 г., довело до нова гражданска война, служи като мрачно предупреждение за бъдещето на страната.
