Днес, 21 май, Българската православна църква чества Светите равноапостоли Константин и Елена – ден с дълбоко историческо и духовно значение както за християнството, така и за българските традиции.
Празникът е в чест на римския император Константин Велики и неговата майка Елена. През 313 г. Константин издава прочутия Милански едикт, с който се узаконява християнството като официална религия във Византия. Самият император приема християнската вяра към края на живота си. Царица Елена пътува до Светите земи, където според преданието открива Кръста Господен и изгражда редица манастири.
В резултат на приноса им към разпространението и утвърждаването на християнската вяра, двамата владетели са канонизирани за светци и почитани като равноапостоли. Император Константин е погребан в църквата „Свети Апостоли” в Константинопол – град, който носи неговото име в продължение на 16 века.
Народни вярвания и нестинарски ритуали
Празникът е съпътстван от силна символика и народни обичаи. Според традициите, на този ден е строго забранено да се вършат полски работи, тъй като се вярва, че „Елена и Костадин носят градушката в чувал“ и могат да навредят на реколтата.
Особено известен е обичаят нестинарство, запазен и до днес в някои села на Странджа. В навечерието на празника се прави голяма клада, а след като огънят угасне, нестинарите – боси и държащи икони на светците – влизат в жаравата и танцуват в транс. Смята се, че по време на ритуала те получават пророчески видения или говорят с отвъдното.
Традиции и празнична трапеза
Празникът започва с почистване на кладенци и извори и събиране на средства за общ курбан. След нестинарските игри следва тържествена обща трапеза, на която се споделя специално приготвено ястие – курбан за здраве и благополучие.
Имен ден празнуват
Днес празнуват имен ден всички, носещи имената: Константин, Костадин, Елена, Елиана, Елка, Стоян, Стояна, Станка, Трайко, Траян и производните им.
Честит празник на всички именици!
