Дания прие нов закон, с който пенсионната възраст ще се увеличи на 70 години за всички, родени след 31 декември 1970 г. В момента датчаните се пенсионират на 67 години, но постепенно, до 2030 г., възрастта ще нарасне на 68 години, а до 2035 г. – на 69, съобщава Дойче веле. Мярката предизвиква сериозна обществена съпротива, но правителството в Копенхаген я определя като необходима за стабилността на пенсионната система.
В Германия вече се чуват гласове, че страната трябва да последва датския пример. „Трябва много бързо да увеличим пенсионната възраст на 70 години, за да можем да хванем поне част от бейби бумър поколението“, посочи бившият правителствен съветник Бернд Рафелхюшен. Прогнозите сочат, че до 2035 г. около 1 милион германци ще напускат пазара на труда всяка година, което ще натовари системата и ще увеличи вноските за младите.
Европейски пенсионни модели: Бисмарк vs. Бевъридж
В Европа пенсионните системи са изградени основно върху два модела. Моделът „Бисмарк“ (като в Германия) разчита на осигурителни вноски от работещите и работодателите, докато моделът „Бевъридж“ (като във Великобритания) се финансира основно от данъци и обхваща цялото население. В повечето държави обаче се прилагат смесени решения.
Демографският натиск
Големият проблем пред осигурителната система е застаряващото население. Все повече хора получават пенсии, докато броят на работещите намалява. Освен това, поради повишената продължителност на живота, пенсионерите ги получават за по-дълъг период, което натоварва фондовете. Ако тази тенденция продължи, или ще се наложи увеличение на пенсионните вноски, или ще се намали размерът на пенсиите, а компенсацията спрямо инфлацията ще става все по-трудна.
Работата след пенсионна възраст
Много хора се пенсионират по-рано заради здравословни или професионални причини, но има и такива, които избират да останат на работа и след навършване на пенсионната възраст – например в Нова Зеландия, Япония, Швеция или Гърция. Част от тях правят това доброволно, мотивирани от желание да останат активни, да предават опита си или заради финансови нужди.
Социалният баланс
Експерти посочват, че ключов фактор за устойчивостта на системата е брутният коефициент на заместване – размерът на пенсията спрямо последната заплата. Ако тази разлика е прекалено голяма, много служители просто не могат да си позволят да се пенсионират. Решенията за стабилизиране на системата ще изискват огромни средства, които в момента липсват в пенсионните фондове, а допълнителното натоварване на осигуряващите се също крие риск.
Европа стои пред ключови реформи – и Дания може да се окаже първият пример за останалите.
