Докато светът чака мирът в Газа да стане реалност, една българка лекува в сърцето на ада. Д-р Миглена Ангелова работи в интензивно отделение в палестинския анклав, където болниците също са под обстрел. В ексклузивно интервю за NOVA тя разказва какво означава да спасяваш животи на фона на бомбардировки, глад и страх – и как, въпреки всичко, намира сили да продължи.
На 29 май Израел прие предложението на Съединените щати за прекратяване на огъня в Газа, но докато мирът все още е крехък, д-р Ангелова остава на първа линия. От началото на годината тя прави няколко опита да стигне до анклава, където условията са тежки и опасни. Първите й опити са неуспешни, но на 6 май успява да влезе в разрушената от войната зона.
„Никой не е в безопасност тук, дори болните,“ казва д-р Ангелова. Преди две седмици интензивното отделение, в което работи, се оказва мишена на ракетен обстрел – две бомби избухват на метри от реанимацията. „Бомбите се усетиха като много силно земетресение. Усетих, че не мога да стоя на краката си и стените се разклатиха. За щастие нямаше сериозни поражения в самата реанимация,“ споделя лекарката.
Въпреки риска, тя продължава да работи, спасила живота на десетки пациенти, сред които и малкото палестинско момче Фарис, което е прието с тежка черепно-мозъчна травма след експлозия. „Моите палестински колеги мислеха, че няма да оцелее,“ разказва д-р Ангелова. След седмица Фарис остава в критично състояние, а междувременно семейството му и много други хора в Газа гладуват – едно от най-жестоките оръжия в този конфликт.
„Гладът довежда до състояние, в което човек може да направи всичко. Много е страшно,“ казва лекарката.
По план следващата седмица д-р Ангелова трябва да напусне Газа и да се върне при семейството си в България, но във войната плановете са условни. За момента тя намира утеха в компанията на бездомно коте, което споделя тежките ѝ дежурства и още няма име.
