Страните извън еврозоната – Полша, Чехия, Унгария и Румъния – са начело по инфлация в Европейския съюз. Това отбеляза икономистът Никола Янков в ефира на „Нова телевизия“. Колегата му Георги Вулджев коментира, че това е логично, тъй като въпросните държави са „догонващи икономики“, в които цените се повишават по-бързо в опит да наваксат стандарта на живот в по-развитите европейски страни.
„Докато в останалата част от ЕС инфлацията нарастваше по-плавно, в Хърватия тя се задържа по-дълго именно заради еврото“, посочи Вулджев, като изрази опасения, че подобен сценарий може да се повтори и у нас при присъединяването към еврозоната. Янков обаче отбеляза, че в Хърватия годишната инфлация е едва 0,3% и не подкрепи тезата, че приемането на еврото води автоматично до скок в цените.
От какво зависи инфлацията?
Според Никола Янков, инфлацията в една икономика не зависи пряко от валутата, а от три основни фактора:
1. Бюджетни дефицити – когато държавата увеличава паричната маса чрез разходи, това води до поскъпване на стоките.
2. Външни фактори – повишени цени на суровини и енергия, които водят до по-високи производствени разходи.
3. Вътрешни фактори – административно увеличение на заплати и пенсии, което също подхранва инфлацията.
„Нито един от тези фактори няма пряка връзка с приемането на еврото“, категоричен беше Янков.
Ще скочат ли цените?
В отговор на обществените опасения за масово поскъпване след въвеждането на еврото, икономистите напомниха, че от 1 януари цените ще се изписват едновременно в левове и евро за период от минимум един месец, като се обсъжда удължаването на срока до шест месеца. По думите на Янков това не е основният риск.
Георги Вулджев изрази тревога относно по-дългосрочните ефекти от приемането на еврото, особено по отношение на фискалната стабилност на страната. Според него България в момента покрива фискалните критерии „по съмнителен начин“ и съществува риск да бъде приета в еврозоната с компромис, който би могъл да постави под съмнение устойчивостта на икономическата ѝ рамка.
„Най-лошото е, че може да ни приемат с компромис, а ние реално да не изпълняваме критериите. Това крие сериозни рискове за бъдещето“, предупреди Вулджев.
България – готова, но недопусната?
Според Никола Янков България е била готова за еврозоната още през 2007 г., когато е съществувал план да се присъедини заедно с балтийските държави. „Тогава бяхме единствената държава с валутен борд извън Балтика, но липсваше политическа воля в самата еврозона“, посочи икономистът.
Георги Вулджев допълни, че едва сега страната отговаря за първи път на инфлационния критерий за влизане в еврозоната – нещо, което не се е случвало от 15 години насам.
