След трагичния пожар в дискотека „Пулс“, Сашко Атанасов отдава почит на спасителите и лекарите чрез символичен приятелски мач
Кочани, Северна Македония – Три месеца след трагедията, белязала живота на десетки семейства, футболният треньор Сашко Атанасов намира необичаен, но вдъхновяващ начин да изрази своята признателност. След пожара в дискотека „Пулс“ на 16 март, отнел живота на десетки младежи, Атанасов – треньор в детско-юношеската школа на ФК „Осогово“ – организира приятелски мач с българския отбор „Пирин“ от село Рилци.
Събитието, провело се като символ на съпричастност и благодарност, не е просто спортна среща, а мост между два народа, обединени от болката и взаимната помощ.
Герой в пламъците
В нощта на трагедията, Сашко Атанасов не се колебае да влезе в горящата сграда, за да спасява деца – включително и своето собствено. Синът му е бил сред пострадалите и по-късно е транспортиран за лечение в чужбина, включително и в България.
„Аз моето дете го намерих там, то беше в изгорените деца. После децата бяха транспортирани в повече държави. И България е една от тези, които помогнаха да се излекуват“, споделя треньорът.
Мач на благодарността
С ясното съзнание, че доброто не трябва да бъде забравяно, Сашко решава да организира футболен мач между своите възпитаници и техни връстници от България. Според него, спортът е не само начин за възстановяване, но и платформа за изграждане на приятелства.
„Искам да благодаря на българското здравеопазване, което помогна и даде възможност на нашите деца да получат лечение и всички нужни грижи“, казва той.
„Не искам такива неща да се случват никъде по света. Искаме чрез спорта да се сближим с тези деца, утре и те да дойдат при нас, да възстановим добър контакт.“
Болката остава, но и надеждата
Сашко Атанасов прекарва 40 дни в болница до сина си, преминавайки през едни от най-тежките мигове в живота си. До днес той не знае кой точно е спасил детето му. А снимките от трагедията – не иска да ги вижда.
Но въпреки всичко, треньорът не се предава. Продължава да обучава младите не само как да играят футбол, а и как да бъдат хора – със сърце, смелост и благодарност.
С мача между „Осогово“ и „Пирин“, огънят на онази нощ отстъпва пред пламъка на човечността. Един пример, че понякога най-важните победи не се измерват с голове, а със съпричастност.
