Докато държавата отчита „успехи“ на пазара на труда, реалността е скандална – близо 5000 безработни българи са напуснали страната само за последните месеци, за да търсят сезонна работа в чужбина. Това са хора, които официално се отписват от бюрата по труда, за да оцелеят – в Германия, Италия, Франция, Гърция и Белгия. Държавата ги изпраща със скръстени ръце, докато бизнесът у нас се задъхва от недостиг на кадри.
Иронията е пълна: докато хиляди заминават, защото тук не намират хляб, работодателите в България отчаяно търсят хора – над 262 000 свободни позиции през 2025 г., според данни на Агенцията по заетостта. Над 60 000 незаети работни места за висшисти, включително лекари, инженери, учители. Още толкова са нужни с квалификация, а 50 000 позиции са за неквалифицирани работници.
Какъв е парадоксът? От една страна – гладен пазар, от друга – липса на хора. Но вместо работната ръка да остане тук, държавата я губи в полза на европейските ферми, кухни и строежи. В секторите селско стопанство, преработка и хотелиерство в Европа, българите са по-търсени от родния си пазар.
Според агенцията, причината е ясна – липса на образование и квалификация. Но това ли е цялата истина? Или става въпрос за недостойни заплати, мизерни условия и пълно безразличие от страна на институциите?
Истината е, че българският труд продължава да бъде изнасян като евтина суровина, а политиците броят статистиката – вместо хората.






