През периода 2025-2027 г. реалният сектор на българската икономика ще показва умерено положителна тенденция. В началото на този период растежът на БВП леко ще се забави, но след това се очаква ускорение, сочат прогнозите на Института за икономически изследвания (ИИИ) към Българската академия на науките (БАН).
Основен двигател на растежа ще бъде частното потребление, което ще се увеличава стабилно благодарение на устойчивите доходи на домакинствата и положителните нагласи сред потребителите. За разлика от потреблението, инвестициите се очаква първоначално да бъдат на застой през 2025 г., но през 2026 г. ще възобновят умерен растеж, което е знак за подобряване на икономическите перспективи и постепенно възстановяване на инвестиционната активност.
Инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени (ХИПЦ), остава сравнително висока спрямо средното за Европейския съюз, като дефлаторът на БВП отчита дори по-високи стойности – 6,5% през 2024 г. и 3,6% през 2025 г. Това създава известен инфлационен натиск, който е важен фактор за бъдещата парична политика и фискална дисциплина.
Външният сектор показва частично подобрение след първоначални трудности. Износът на стоки и услуги плавно се възстановява след спад през 2024 г., докато вносът продължава да расте бавно, отразявайки силното вътрешно търсене и нарастващото потребление и инвестиции.
Платежният баланс остава стабилен на ниско ниво около 4%, с потенциал за ускорение при присъединяване към еврозоната. Брутният външен дълг се запазва около 48% от БВП, което показва умерена задлъжнялост без сериозни рискове за макроикономическата стабилност, според икономистите от БАН.
През 2025 г. приносът на външното търсене в БВП ще остане отрицателен, тъй като вносът ще расте по-бързо от износа, благодарение на нарастващите реални доходи и постепенно снижаващата се инфлация, която стимулира вътрешното потребление и внос.
Според доклада на БАН, ръстът на българската икономика за 2024 г. е 2,4%. За следващите години се очаква следното развитие на БВП: 2,2% през 2025 г., 3% през 2026 г. и 3,4% през 2027 г.
За сравнение, икономиката на еврозоната е отбелязала по-нисък растеж през последните две години, а най-голямата икономика в Европа – Германия, е била в рецесия през 2023 и 2024 г.
В сравнение с други прогнози, пролетната прогноза на Европейската комисия предвижда растеж от 1,9% за 2024 г. и 2,9% за 2025 г., а БНБ очаква ръст от 2,8% за 2025 г., с временно забавяне през 2026 г. и последващо ускорение до 3,1% през 2027 г.
Обобщено, макар прогнозата на БАН за 2025 г. да не е особено оптимистична спрямо оценките на БНБ, за следващите две години тя предвижда значително по-силен растеж на икономиката в сравнение с другите институции.
