От началото на годината до края на май в България са пристигнали 24 279 работници от държави извън Европейския съюз, за да се включат на трудовия пазар. Според информация от социалния министър Борислав Гуцанов, предоставена в отговор на депутатски въпрос, това представлява около 70% от общия брой на наетите чужденци за цялата 2024 г., който е бил 34 720. Всичко това сочи към поредна година с рекордно високо ниво на внос на работна ръка.
Най-голям дял сред новопристигналите имат сезонните работници с ангажименти до 90 дни – общо 11 955 души. Лидер сред страните по брой наети чужденци остава Узбекистан – 5696 души, основно заетите в туризма, строителството и преработващата промишленост. Следват Турция с 4380 специалисти – най-често технически кадри и инженери, и Киргизстан с 3120 работници.
Нараства и броят на работници от Непал (2272 души), Индия (1508), Бангладеш (1350) и Индонезия (895). Отбелязва се, че индийците са особено търсени в транспортния и ИТ секторите. За разлика от останалите, висококвалифицираните кадри от Русия, Турция и Украйна работят у нас чрез т.нар. „синя карта“, но техният брой остава нисък – общо 430 души, от които 177 са руснаци.
Въпреки че процедурите по наемане на чужденци постепенно се облекчават, фирмите продължават да се сблъскват със сериозни бюрократични трудности. Сред най-честите проблеми са липсата на синхрон между сроковете на издадените визи и разрешенията за работа. Работодатели сигнализират за необходимостта от попълване на множество документи, както и за необосновани изисквания от институциите, включително искания за писмени обяснения при навременно подаване на заявления за удължаване.
Според действащата нормативна уредба, работодателите могат да наемат чуждестранни работници със сезонна заетост до 90 дни или до 9 месеца. От май 2024 г. се въведоха нови правила, позволяващи удължаване на престоя при същия работодател или смяна на работодателя, като максималната продължителност е 180 дни в рамките на 12 месеца. Разрешенията се издават от Агенцията по заетостта, но сроковете между тях и визите често не съвпадат, което води до административни затруднения.
На фона на засиления недостиг на кадри в сектори като хотелиерството, строителството, производството и ИКТ, държавата подготвя нови облекчения в процедурите, за да улесни достъпа до чуждестранна работна сила.
