Правителството на Мали официално обяви началото на строителството на първата златна рафинерия в страната. Новото съоръжение ще бъде изградено в индустриалната зона Сену, в близост до столицата Бамако, и се очаква да се превърне в ключов регионален център за обработка на благородния метал.
Проектът е резултат от стратегическо партньорство между правителството на Мали и руския конгломерат „Ядран Груп“, като участие взима и швейцарски инвеститор. Мали ще притежава мажоритарен дял от 62% в новото предприятие – част от нова национална политика за засилване на държавния контрол в минната индустрия.
Златната рафинерия се очаква да има годишен капацитет от 200 тона – почти четири пъти повече от текущия добив в страната. Това ще даде възможност на Мали не само да обработва собственото си злато на място, но и да привлече суровина от съседни държави като Буркина Фасо и Гвинея, които нямат капацитет за такава дейност.
Преди реализацията на проекта добитото злато се обработваше в Обединените арабски емирства, Швейцария, Южна Африка и Австралия. Сега Мали ще получава допълнителни приходи не само от добив, който осигурява около 10% от БВП, но и от преработката му – създавайки добавена стойност в икономиката.
Очаква се новата рафинерия да разкрие редица работни места, както и да увеличи данъчните постъпления. Това е в синхрон с приетия по-рано тази година закон, задължаващ цялото добито злато в страната да бъде обработвано на нейна територия – мярка срещу незаконния износ и търговски злоупотреби.
Проектът идва на фона на нарастващото икономическо и военно сътрудничество между Мали и Русия. От 2021 г., когато генерал Асими Гойта пое властта след преврат, страната значително ограничи партньорствата си със западни инвеститори, включително Франция и Канада. Пример за това е национализацията на златна мина, управлявана от канадската Barrick, след като бе обявена в несъстоятелност.
Тенденцията се наблюдава и в съседни държави от региона на Сахел като Буркина Фасо и Нигер, които също насочват вниманието си към Москва, особено след смяната на своите цивилни управления.
Въпреки обещаващия икономически ефект, остава неясно дали новото съоръжение ще отговаря на международните стандарти за екологична устойчивост, прозрачност и ефективно управление. Реализацията на проекта ще бъде под наблюдение както от международната общност, така и от местните граждани и НПО-та.
