Въпросът за ефективността на органите, които се борят с корупцията в България, отново изплува на преден план след последните събития в страната. Задържането на варненския кмет Благомир Коцев отново постави под въпрос начина, по който се осъществяват антикорупционни действия. Според коментари на журналиста Силвия Великова и политолога Стойчо Стойчев, има сериозни предизвикателства и пречки, които пречат на ефективността на тези институции.
Неотложност на действията и съществуващи въпросителни
Журналистът Силвия Великова посочи, че в случая с кмета на Варна става въпрос за старо разследване, което не е изисквало неотложност. Според нея е можело да се предприемат други стъпки, като например искане за отстраняване на кмета, вместо да се прибягва до арест. „Можело е да бъде поискано отстраняването на кмета и да се извършат съответните процедури“, подчерта тя в ефира на „Здравей, България“. Според Великова, този случай изважда на преден план проблемите с практиките на органите, ангажирани с борбата с корупцията.
Въпреки че случаят с кмета Коцев не е уникален, той поставя въпроса дали действията на антикорупционните органи се основават на реална необходимост или политическа логика. Великова допълни, че самата Антикорупционна комисия в съществуващата си форма има правото да разследва хора с имунитет, но в този случай не изглежда да има заобикаляне на Прокуратурата, тъй като досъдебното производство е било под надзора на Софийската градска прокуратура.
Политическата съпротива срещу реформите
Политологът доц. Стойчо Стойчев също отбеляза, че въпреки многобройните усилия през последните две десетилетия за създаване на специализирани органи за борба с корупцията, България не е успяла да въведе ефективни структури, които да решават проблема. Той подчерта, че съществува сериозна съпротива и нежелание за реформа вътре в самата Прокуратура, която е основният орган за разследване на корупция в страната.
„През 2008 г. беше създадена ДАНС, със сходни правомощия на тези, които има в момента КПКОНПИ. Всеки път, когато политическото мнозинство се опита да прави промени в Наказателния кодекс, се сблъскваме с проблеми и съпротива за създаване на нови административни органи“, посочи Стойчев.
Какво може да се направи?
Доц. Стойчев предлага една от възможните стъпки за подобряване на работата на антикорупционните органи да бъде реформирането на финансовото им управление. Той предлага, например, бюджетът на Прокуратурата да бъде обвързан със съдебната власт и да се въвеждат показатели за ефективността – като решени дела или намаляване на присъди от Европейския съд за правата на човека.
Такъв подход може да създаде стимул за по-голяма прозрачност и отчетност, като в същото време стимулира органите за по-ефективно справяне с корупционни дела.
Необходимост от устойчиви реформи
Както журналистката Великова, така и политологът Стойчев подчертават, че приемането на България в еврозоната няма да реши магически проблемите с корупцията. Проблемът е структурен и изисква дългосрочни усилия за създаване на реформирани и независими органи за борба с корупцията. Необходимо е също така и активно участие на обществото в този процес.
Борбата с корупцията е не само въпрос на правосъдие, но и на политическа воля за реформи, които да гарантират ефективност, прозрачност и отчетност на институциите. Какъв ще бъде изходът от тези усилия, предстои да видим, но без съмнение, основният двигател на промяната трябва да бъде волята за истинска реформа, която да даде резултати и да промени корупционните практики в страната.
Comments are closed.