В най-новата рубрика на bTV за олимпийските игри в Москва 1980, продължаваме с историята на Петър Петров, един от най-успешните български лекоатлети. Той е рекордьор на 60 метра (6,58 секунди), на 100 метра (10,13 секунди) и на щафета 4×100 метра (38,39 секунди), а също така и двукратен финалист на олимпийски игри.
Петър Петров е почетен гражданин на родния си град Свищов и е обявен за спортист №1 на Свищов за ХХ век.
Кръстопът в живота му – моментът, който промени всичко
Петър Петров е доказателство, че понякога животът може да се промени с едно единствено събитие. Както самият той разказва, „късметът е основната дума в живота ми“. Още от самото си раждане, той изпитва какво означава да бъде роден под щастлива звезда.
„Когато се раждам в Свищов, е голям студ, имало е само две коли в целия град. Баща ми едва успял да осигури една от тях, за да ме закара до болницата. И тогава, когато се раждам, не е разкъсана плацентата, а лекарят казал на майка ми: ‘Лельо Магде, това дете е родено с късмет!’“, споделя Петров, усмихвайки се.
Рискът да следваш мечтите си
Но късметът не е единственото, което го е водило в живота му. Когато е още в четвърти клас, Петров решава да последва мечтата си, въпреки трудностите. Докато учи в училище в края на града, той започва да тренира за пионерски четирибой в другото училище, в центъра на Свищов. Треньорът Жельо Замфиров го забелязва, поканва го да се присъедини към неговия отбор и след време го отвежда на международно състезание в Москва, където Петров печели първото място на висок скок.
Това е началото на спортната му кариера. По-късно, когато е в девети клас, започва да бяга по-бързо, и на републиканското състезание, което се провежда в Шумен, той завършва на трето място.
Решението, което променя всичко
Един ден, след като се връща разочарован от състезанието, Петров се сблъсква с човек, който ще промени живота му. Мъжът, който го среща, му предлага да се премести в София и да тренира в „Олимпийски надежди“. Петър не се колебае – след сблъсъка с учителка в гимназията и унижението, което преживява, той взема решението да напусне училище и да преследва мечтата си да стане олимпийски медалист.
„Излязох от класната стая, отидох до директорската и казах: ‘Тази ме обиди. Или ще ми се извини, или напускам!’ И така стана – събрах си багажа, казах на приятелите ‘Чао’, а на баща ми – ‘Аз заминавам за София’.“, споделя Петров.
На следващия ден той пристига в София, а треньорът го чака на гарата. Това е началото на неговата кариера в леката атлетика, която го води до олимпийските игри и големи международни успехи.
Историята на Петър Петров – вдъхновение за всички
Днес, поглеждайки назад, Петър Петров не може да не се чувства благодарен за този решаващ момент в живота му. „Не се сещам коя даскалица беше, но трябваше да я запомня, за да отида на гроба да й занеса цветя, защото заради нея станах Петър Петров. Ако не се беше случила тази случка, никога нямаше да дойда в София.“
Животът на Петров е история на упоритост, смелост и вярност към мечтите. Той е пример за всички, които вярват, че понякога рискът си струва, и че дори най-неочакваните събития могат да променят съдбата на човек.
