Импулсивни покупки, ниска финансова грамотност и скъп живот в големите градове водят до нарастваща задлъжнялост сред младите българи.
Млади хора до 30-годишна възраст, основно от големите градове, все по-често изпитват трудности с изплащането на своите кредити. Това показват последните данни на Асоциацията за управление на вземанията, които чертаят тревожна тенденция.
Според председателя на асоциацията Лилия Димитрова, ключов фактор за затрудненията е импулсивното потребление – покупки, направени без сериозен предварителен анализ, често финансирани с бързи кредити или кредитни карти.
„В последните две години наблюдаваме сериозно изравняване между банковите и небанковите задължения – по 35% от всички продадени задължения идват и от двете посоки,“ коментира Димитрова. „Особено тревожно е, че младите хора попадат в цикъл от дългове, без ясна стратегия как да излязат от него.“
Все пак – по-добра платиска дисциплина
Въпреки тези тревожни сигнали при младите, общата картина за задълженията в България се подобрява. Данните сочат, че коректно обслужваните кредити са се увеличили с 38% спрямо 2024 г.
Средният размер на потребителския кредит също показва спад – 909 лева през 2024 г., в сравнение с 1324 лева през 2023 г. Това може да е знак за по-умерени потребителски навици или по-предпазливи политики от страна на кредиторите.
Финансова култура – проблем с дългосрочни последици
Според експерти, липсата на финансова грамотност сред младите е сред основните причини за създаване на „вредни кредитни навици“. Много от тях не познават основни термини като лихвен процент, ГПР или условия за рефинансиране, а бюджетът им често не включва буфер за извънредни ситуации.
