Въвеждането на еврото в България е важна стъпка към интеграция в еврозоната, но носи със себе си и предизвикателства, свързани с инфлацията и нарастващите цени. За да предотвратят необоснованото поскъпване на стоки и услуги, както и да защитят потребителите, правителството и депутатите вече обсъждат нови законови мерки.
Какви мерки се обсъждат?
Според Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите, държавата трябва да се справи със забавени инфлационни процеси, които са били подтискани от намалени разходи, като например парите за Министерството на земеделието. Според него, една от възможностите за овладяване на скока на цените е приемането на Закона за урегулиране на надценките. Той подчерта, че макар таван на цените да не е възможен, въвеждането на таван на надценките, както се прави в редица други страни, би могло да бъде ефективно.
„Големите търговски вериги потискат с цените производителите и търговците на дребно, така че регулирането на надценките е необходимо, за да се овладее ситуацията“, каза Зоров.
Икономистите не са убедени в държавната намеса
Въпреки предложените решения, много икономисти не са убедени, че държавната намеса ще доведе до желаните резултати. Преслав Райков, икономист, е на мнение, че трябва да се урегулира административната рамка, а не да се определят директно крайните цени на стоките. „Няма ясен модел как ще се определят икономическите фактори, които задават цените, а и няма гаранция, че тези фактори ще са еднакви за всички“, коментира Райков.
Той добавя, че досега Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) не са успели да контролират ефективно търговците в сивия сектор, което поставя въпроса за ефективността на държавния контрол върху цените.
Мненията на експертите за държавни магазини и ценовия контрол
Някои икономисти изразяват резерви към идеята за създаване на държавни магазини. Според Румен Гълъбинов, този тип административни инициативи могат да се превърнат в непазарни практики, които ще навредят на икономиката, а не ще помогнат. „Най-хубавите административни инициативи могат да се превърнат в административен произвол, което ще доведе до нежелани последици за бизнеса и потребителите“, посочи той.
Гълъбинов обаче е оптимист за икономическото състояние на България, като подчерта, че страната влезе в еврозоната с добър бюджетен баланс и стабилна икономика. Той очаква до края на годината да бъде постигнат 3% бюджетен дефицит.
Страховете на бизнеса
Финансовият анализатор Деян Василев също изрази мнение срещу широката държавна намеса в определянето на цените. Той смята, че такава намеса е контрапродуктивна, тъй като конкуренцията е този двигател, който води до добри цени и качество на стоките. „Няма пример за планова икономика, която да е просперирала“, подчерта Василев.
Той допълни, че инфлацията се е успокоила през последните месеци и препоръчва на политиците да бъдат внимателни със своите решения, за да не навредят на икономиката с прекомерни мерки.
