След години тревожна статистика и безброй трагедии, през 2024 година България отчита леко подобрение в броя на жертвите по пътищата. Данни от Агенцията по безопасност на движението сочат, че загиналите при катастрофи са намалели с 9% спрямо предходната година, а в сравнение с 2019 г. спадът е близо 24%. Това поражда въпроса: започват ли да дават резултат дългоочакваните мерки и законодателни промени? Или пък положителните тенденции са само временна илюзия на фона на по-дълбоки проблеми?
В сутрешния блок на NOVA News „Твоят ден“ темата коментираха председателят на СБА Емил Панчев и Николай Попов – баща на загиналото при катастрофа дете Сияна, който от години се бори за по-строги мерки и реална отговорност.
Емил Панчев призна, че макар статистиката да показва известен напредък, още е рано да се говори за реална промяна. „Това е някаква малка светлинка… но имаме още много работа“, каза той. По думите му, законовите промени в Наказателния кодекс и Закона за движение по пътищата тепърва трябва да покажат дали ще въведат повече ред и по-малко кръв по българските шосета.
Николай Попов обаче остава скептичен. Той изрази съмнение в достоверността на официалните данни, а и в ефективността на мерките. „Отново нещата се правят на парче, без мисъл“, заяви той. Попов подчерта, че държавата се фокусира само върху шофьорите, без да поема отговорност за лошата инфраструктура и безнаказаността при строежа на некачествени пътища.
Какво предстои?
Докладът показва и ръст на тежките катастрофи с пострадали, което вероятно се дължи на повишеното автомобилно движение – с близо 15% повече спрямо 2019 г. Това увеличава натиска върху инфраструктурата и подчертава нуждата от системна, а не само наказателна политика – включително чрез образователни и превантивни мерки още от най-ранна възраст.
Мерките срещу „войната по пътищата“ може и да дават наченки на резултат, но реалната промяна ще настъпи едва когато институциите започнат да действат съгласувано, отговорно и с визия. Без стабилна пътна инфраструктура, ясни механизми за отговорност и доверие в съдебната система, всяка добра статистика остава само цифра – а зад нея често стои нечие безвъзвратно отнето бъдеще.
