На 7 септември светът отбелязва Международния ден на чистия въздух за синьо небе, който се чества от 2020 г. с резолюция на Общото събрание на ООН. Целта е да се насърчат действия за подобряване на качеството на въздуха глобално.
В България проблемът със замърсения въздух е особено осезаем в големите градове, където над 9% от възрастното население страда от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и хроничен бронхит, съобщи пулмологът проф. Коста Костов. Годишно у нас се регистрират над 4 000 случая на белодробен рак, свързани с хронични белодробни заболявания.
Според проф. Костов, хората, живеещи в градове с интензивен автомобилен трафик, са изложени на по-висок риск от белодробни заболявания, дори ако не са пушачи. „Колкото по-чист е въздухът, който дишаме, толкова по-ефективно се укрепва здравето ни и се предотвратяват обострянията на хроничните заболявания“, обясни той.
Проф. Костов препоръча поне два пъти годишно хората да прекарват време на места с чист въздух, като Черноморието или природни комплекси, и да спортуват далеч от централните улици на градовете.
Според данни на Health Effects Institute/State of Global Air, замърсеният въздух е причината за почти 6% от всички смъртни случаи в България през 2021 г. Той допринася за 21% от смъртните случаи от ХОББ, 18% от исхемична болест на сърцето, 16% от рак на белия дроб и значителен дял от инсултите и инфекциите на долните дихателни пътища.
Основните източници на замърсяване в Източна Европа са въглища, остарели индустриални производства, нерегламентирано горене на отпадъци и прекомерно застрояване. Мерките за намаляване на замърсяването включват:
- по-строг контрол върху предприятията и битовото отопление;
- внедряване на филтри и технологии за намаляване на емисиите;
- чист транспорт и зелени буферни зони около натоварени пътища.
„Ние сме това, което дишаме, а качеството на въздуха определя нашето здраве“, подчерта проф. Костов.
