Росен Желязков пак застана пред камерите, за да ни увери, че „вбиването на клинове между мен и Бойко Борисов е обречено на неуспех“. Очевидно най-важната му задача не е да решава проблемите на страната, а да пази кожата на Борисов и да демонстрира политическа послушност.
Премиерът говори за „дебати“, но в действителност наблюдаваме едно безкрайно въртене на клишета и празни приказки. Сблъсъци в кабинета? Не, само „добрички дебати“, които не променят нищо за хората на улицата. Междувременно пожарите, безводието, рушащата се инфраструктура и икономическите проблеми си стоят.
Борисов и Желязков демонстрират „стабилност“, но това е стабилност на личните интереси, не на държавата. Празни лозунги като „повече добрина“ звучат като цинизъм, когато хиляди българи продължават да се борят с ежедневни трудности, а управляващите се правят, че проблемите не съществуват.
Истината е ясна: това не е тандем на компетентност, а тандем на удобството. Докато Желязков се усмихва в ефир и обяснява колко е диалогичен, Борисов продължава да дърпа конците зад сцената, а обществото плаща сметката. И докато те се „разбират“ помежду си, България остава на заден план.
