Резултатите от вота в Пазарджик предизвикаха не просто изненада — те разкриха системен провал на институциите, натоварени да опазват изборния процес. Докато ДПС „Ново начало“ отбеляза внезапен скок до 17,63% при обработени 82,48% от протоколите, от Общинската избирателна комисия се чу единствено едно успокояващо „не е постъпил нито един сигнал за купуване на гласове“. Това мълчание мирише на удобно замитане под килима.
В деня на изборите в града кипеше скандал — видеа с предполагаеми подкупи, натиск, масови гласувания в рамки на минути и реални акции на полицията в Огняново. Хората на място разказаха за автомобили, блокирали улици, за очевидци, които носеха списъци и пари, за членове на комисии, които напускаха постовете си под съмнение. И въпреки това ръководството на ОИК предпочете фразата „сигнали за предизборна агитация“, вместо да потърси сериозни, спешни проверки.
Такава пасивност не е дребна административна грешка — тя е пропуск, който руши доверието в самия смисъл на изборите. Когато в един ден обществото е залято от видеоматериали и свидетелски показания, правилната реакция на ОИК трябва да бъде прозрачност: незабавна проверка на всяко твърдение, публикуване на данните, привикване на отговорните лица и публично обяснение на всяка съмнителна аномалия в протоколите. Вместо това получихме успокоения, които звучат като опит да се тушира бурята.
Ето въпросите, на които Пазарджик и цялата общественост имат право да получат отговори — и да изискват мерки, не думи:
Кой и защо е решил, че сигналите за продажба на гласове могат да бъдат оставени „за по-късно“?
Защо не бяха публикувани незабавни междинни справки за проверките в Огняново и други проблемни точки?
Извършвани ли са форензични сверки на преференциалните и хартиените протоколи и кои са експертите, ангажирани с това?
Ще има ли независим одит на протоколите и системите за видеонаблюдение?
Кой поема политическата и административна отговорност, ако в крайна сметка се докаже, че изборният процес е бил манипулиран?
ОИК не може да се прикрива зад формални оповестявания, когато доверието на гражданите е разклатено. Очакваме отговори, конкретни действия и пряка публична отчетност — не „обяснения“, пригодени да успокоят общественото недоволство. Ако институцията не е в състояние да организира и защити честен вот, тя трябва да освободи място за органи и механизми, които могат.
Публичността и прозрачният контрол не са лукс. Те са задължение. И в Пазарджик този въпрос вече не търпи отлагане.
