Имало едно време един спорт, който обединявал смели хора, силни характери и клубове с дългогодишна история. Те давали всичко от себе си – време, труд, средства, за да възпитават деца и да носят медали за България.
Но както често се случва в приказките, там, където има успех, се появява и сянка.
Според редица треньори и клубове, в последните години в Българската конфедерация по кикбокс и муай тай се е настанила атмосфера на страх, контрол и непрозрачност. Властта, вместо да обединява, започнала да разделя. Решенията се вземали не за доброто на спорта, а в името на лични интереси.
„Стар Тийм“, „Масару“ и „Бултрас“ – клубове, които са гръбнакът на българския кикбокс, от години носят основните международни успехи. Именно техните състезатели печелят отличия и създават името на България по света. Въпреки това, твърдят те, не получават необходимата подкрепа от ръководството на федерацията, а напротив – често се сблъскват с пречки, бюрокрация и липса на диалог.
Мнозина в спортните среди вече говорят открито за „болестта на втория мандат“ – моментът, в който една власт започва да забравя защо ѝ е била дадена. Вместо да работи за клубовете, тя започва да ги контролира; вместо да насърчава прозрачност – прикрива финансови решения; вместо да изгражда доверие – създава страх.
Критиките на клубовете са конкретни: липса на отчетност за средствата, отпускани от държавата; игнориране на големите школи, които изкарват шампиони; и решения, които натоварват състезателите и техните семейства финансово.
„Децата ни плащат цената на нечия алчност“, казват треньори, цитирани от town.bg.
Те напомнят и за примери, в които спортни успехи са постигнати без никаква подкрепа от федерацията, а след това са представяни като нейни заслуги.
„Истинските герои в този спорт не са тези, които стоят зад бюра и правят снимки с чаши кафе, а хората, които всеки ден тренират в залите, събират пари, пътуват и се връщат с медали“, заявяват представители на клубовете „Бултрас“ и „Масару“, цитирани от таун.бг.
Така в тази „приказка“ има и поука: когато властта забрави за кого съществува, спортът губи душата си. А когато хората с чест, труд и успех бъдат отстранени, за да остане само удобството – тогава идва краят на всяко развитие.
Истинската сила на кикбокса е в обединението, не в подчинението.
И както във всяка поучителна история, идва момент, в който героите трябва да изберат – дали да мълчат и да останат част от системата, или да запазят своето достойнство и да защитят децата и спорта, за които работят.
Това не е просто приказка – това е реалност, която трябва да се промени, за да има бъдеще българският кикбокс.
