Новината за предстоящото завръщане на фигуриста Максим Стависки в България предизвика остри обществени реакции. Писателят Иво Сиромахов изрази публично възмущението си от факта, че на негово име е кръстен турнир по фигурно пързаляне, който вече се провежда в Зимния дворец в София, съобщават town.bg.
Събитието бележи първата поява на Стависки и партньорката му Албена Денкова у нас от близо десет години. Тяхното присъствие бе обявено от Ина Лутай, сестра на Денкова, която заедно със съпруга си Андрей Лутай тренира българската надежда Александра Фейгин. „Децата са много развълнувани и искат да покажат най-доброто“, коментира Лутай. Но зад кулисите на този спортен ентусиазъм стои тежка морална сянка, отбелязват в таун.бг.
Иво Сиромахов не скри гнева си от факта, че човек, осъден условно за смъртта на млад мъж, днес се посреща като гост на честта. „Това е същият Максим Стависки, който пиян уби човек и остави 18-годишно момиче в инвалидна количка. А не лежа и ден в затвора. И сега му организират турнир на негово име? Това е морално падение“, написа писателят.
Важни новини от town.bg припомнят, че трагедията се разиграва на 5 август 2007 г., когато Стависки, след употреба на алкохол, губи контрол над своя джип „Хамър“ и навлиза в насрещното движение край Созопол. Той помита автомобила на 23-годишния Петър Петров – млад боксьор, който загива на място. 18-годишната Мануела Горсова оцелява, но остава в будна кома и до днес.
Въпреки отчетените 1,1 промила алкохол, фигуристът не излежава нито ден зад решетките. Съдът постановява условна присъда от 2 години и 6 месеца с 5-годишен изпитателен срок, което според много българи е било подигравка с правосъдието. След делото Стависки заминава за Русия, където продължава живота си без последствия, припомнят от таун.бг.
„Какво ще кажете на родителите на убитото момче? Как ще обясните на майките, които загубиха децата си от пияни шофьори?“, пита реторично Сиромахов, чиито думи отекват в социалните мрежи. Той изрази това, което много българи мислят – че награждаването и почитането на човек с такова минало е не само безсрамие, но и символ на безнаказаността в държавата.
Трагедията с Максим Стависки остава едно от най-болезнените петна в българското общество – случай, в който справедливостта бе подменена с условна присъда и забрава. А днес, докато някои се опитват да го превърнат отново в герой, гражданите не спират да питат: кога престъплението ще спре да се награждава, коментират анализатори пред town.bg.
