Европейският съюз се готви за кардинална промяна във финансовия си надзор. Според проект, който ще бъде представен утре в Брюксел и цитиран от АФП, контрólът върху криптопазара, фондовите борси и управлението на активи може да бъде предаден на един централен орган с изключително разширени правомощия.
Предварителната версия на плана показва, че Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) – досега с предимно координационни функции – може да се превърне в ключов изпълнителен регулатор, изземвайки правомощия от националните надзорни институции. Този ход представлява първа реална стъпка към създаване на единен европейски капиталов пазар, способен да се конкурира със световни финансови центрове като САЩ.
Оспорван път към централизация
Въпреки амбицията на Брюксел да укрепи финансовата автономия на ЕС, редица държави се противопоставят на преминаването към силно централизирано регулиране. Част от напрежението идва на фона на последните пазарни сътресения – включително 30-процентния спад на биткойна през двата последни месеца и предупрежденията за балонизирани оценки на технологични компании.
Актуалният план предвижда надзорът върху доставчиците на криптоуслуги и издаването на техните лицензи да премине от националните регулатори към ESMA. От въвеждането на регулациите през миналата година този контрол беше в ръцете на отделните държави членки, но Брюксел отбелязва сериозни различия в подхода им.
Особено критики има към Малта, където е концентриран голям брой криптокомпании. Според ESMA местният регулатор е проявявал „прекомерна мекота“, а страната се противопоставя на централизацията. Малтийският финансов регулатор Кенет Фаруджа подчертава, че позицията им се основава не само на технически, но и на политически съображения.
Опасения изразяват и представители на индустрията. Джовани Кунти, ръководител на базираната в Малта платформа Gate, смята, че централизираният контрол може да отблъсне ключови партньори и да постави сектора в уязвима позиция.
Модел по примера на американската SEC
Ако бъде одобрен, проектът ще даде възможност ESMA да контролира директно пазарната инфраструктура – фондови борси, клирингови къщи и централни депозитари на ценни книжа. Единствено банковият и застрахователният сектор няма да попадне под новия надзорен режим.
Органът ще придобие и правомощието да прекратява европейски лицензи на фондове при сериозни нарушения и при липса на адекватни действия от националните власти.
Амбицията на Европейската комисия е това да стане част от бъдещ „Съюз за спестявания и инвестиции“, който да канализира средствата на домакинствата към икономиката. Според доклад на Марио Драги ЕС се нуждае от между 750 и 800 милиарда евро годишни инвестиции, а в момента около 70% от европейските спестявания стоят в нисколихвени банкови депозити, без да подпомагат реалния бизнес.
Разделена Европа
Франция традиционно подкрепя засилването на европейския регулатор, но Люксембург – ключов център на управление на активи – настоява националните органи да запазят водещата си роля. Според генералния директор на асоциацията ALFI Серж Вейланд ESMA „не познава спецификите на отделните пазари“ и не разполага с ресурси, съпоставими с националните регулатори.
Германия също проявява резерви. Макар Берлин да подкрепя „по-голяма конвергенция“, германското финансово министерство подчертава, че всяка промяна трябва да носи реална добавена стойност и да не подкопава ролята на Франкфурт като водещ финансов център.
Проектът ще бъде представен официално утре в Брюксел, но още преди обявяването му е ясно, че се очертава силна дискусия за бъдещето на финансовия надзор в ЕС – и за баланса между национален суверенитет и европейска централизация.
