В ситуацията на политическа нестабилност всеки приет бюджет е по-добър вариант от липсата на такъв. Това заяви пред БНР главният икономист на КНСБ Любослав Костов. По думите му, ако държавата остане без бюджет, ще се замразят всички планирани политики и разходи, а страната реално ще се върне на финансовите нива от януари 2025 година.
Костов подчерта, че от бюджета пряко зависят над 2,2 милиона пенсионери, около 470 хиляди заети в обществения сектор, близо 130 хиляди работещи в държавни предприятия, както и майките и общините чрез различни субсидии. Според него спирането на бюджетната процедура би засегнало огромна част от обществото.
Икономистът е на мнение, че парламентът е длъжен да довърши работата си по бюджета, независимо от оставката на правителството. Той напомни, че законопроектът вече е приет на първо четене и че Законът за публичните финанси задължава народните представители да приключат процедурата. По думите му законодателната власт продължава да функционира и бюджетът не бива да става заложник на партийни конфликти.
Костов изрази изненада от позицията на Фискалния съвет, който подкрепя вариант с удължителен закон. Според него Съветът традиционно критикува всеки бюджет с аргумента, че разходите са прекомерни и приходите – надценени, което прави подобни становища предвидими.
По темата за възможно съкращаване на разходи той коментира, че броят на държавните служители по закон е около 98 хиляди души и всъщност е намалял с близо 18% за последните 20 години. От синдиката са готови да обсъждат оптимизация чрез незаети щатове или служители в пенсионна възраст, но не и масови съкращения.
Според Костов технически е възможно България да влезе в еврозоната и с удължителен бюджет, но това би било негативен прецедент. Той отбеляза, че не си спомня държава да е приемана в еврозоната без редовно правителство и без приет Закон за държавния бюджет. По думите му вината за сегашната ситуация се разпределя между всички парламентарно представени партии, но все още има време за разумно решение.
Главният икономист на КНСБ отхвърли и опасенията за навлизане в дългова спирала. Той обясни, че при изключване на капиталовите разходи бюджетното салдо на практика е балансирано и към момента няма реален риск за финансовата стабилност.
Въпреки това Костов подчерта необходимостта от умерена фискална политика и консолидация, като предупреди, че предизборните обещания често водят до необосновани разходи. Той допълни, че КНСБ обмисля да публикува поименен списък на депутатите, които откажат да подкрепят бюджета, а след това се кандидатират отново на избори.
По отношение на въвеждането на еврото Костов заяви, че не вижда основания за сериозни притеснения, включително по отношение на разплащанията в новата валута.
