България вече е навлязла в устойчив период на гражданско недоволство, като по-мащабните протести са започнали още в началото на декември. Това коментира социологът Елена Дариева в ефира на БНТ. По думите ѝ първоначално демонстрациите са били насочени срещу начина на управление и бюджетната политика, докато последната вълна е поставила акцент върху необходимостта от промени в изборните правила.
Според Дариева тази ескалация е логично следствие от политическата ситуация и консултациите при президента, които показват липса на перспектива за стабилно мнозинство в рамките на настоящия парламент. Очакванията за предсрочни избори изваждат на преден план темата за изборното законодателство и доверието в процеса.
Тя отбеляза и нов елемент в протестите – по-активното присъствие на млади хора от поколението Z, които ясно заявяват желание да останат в страната и да участват в определянето на нейното бъдещо управление. Големият въпрос, по думите ѝ, остава дали тази гражданска ангажираност ще се трансформира в реално участие в изборите.
Политологът доц. Стойчо Стойчев също коментира събитията, като подчерта, че целите на последния протест могат най-точно да бъдат формулирани от самите участници. Според него обаче демонстрацията е била опит протестната енергия да придобие по-ясен политически облик и да се насочи към формиране на лидерство, способно да се яви на избори. За разлика от предишни прояви без ясно лице, този път са се откроили фигури, зад които протестиращите биха могли да застанат, като в този контекст той посочи претенцията на ПП-ДБ да канализира общественото недоволство.
Стойчев изрази и скептицизъм към провеждането на избори в началото на годината. Според него месеците януари и февруари са неблагоприятни за вот заради натрупаното финансово напрежение след празниците и по-високите разходи за отопление. В подобна обстановка, предупреди политологът, избирателите са склонни да санкционират всички парламентарни партии и да търсят извънсистемни алтернативи.
