Руската икономика навлиза във фаза на видима стагнация, белязана от висока инфлация, растящ бюджетен дефицит и свиващи се приходи от износ на енергийни ресурси. Въпреки това икономическите трудности засега не изглеждат достатъчни, за да принудят руския президент Владимир Путин да прекрати войната в Украйна. Анализатори смятат, че Москва разполага с ресурси да поддържа военните действия още между три и пет години, а при определени условия – дори по-дълго, сочат оценки, цитирани от международни анализи и проследени от town.bg.
През последната година икономическият растеж в Русия се е забавил осезаемо. Огромните разходи за отбрана, комбинирани с по-ниски приходи от петрол и природен газ, оказват сериозен натиск върху бюджета. Въпреки това експертите подчертават, че ситуацията все още е „управляема“. „Икономиката сама по себе си няма да бъде решаващият фактор, който да спре войната“, коментира Мария Снеговая, старши изследовател за Русия и Евразия в Център за стратегически и международни изследвания.
Според нея, ако се гледа в хоризонт от три до пет години, Русия може да продължи конфликта, като реална промяна би настъпила само при значително по-силен икономически и политически натиск. Подобно мнение споделят и икономисти в изгнание, които твърдят, че способността на Кремъл да води война в момента не е ограничена от икономически фактори.
Западните санкции, макар и болезнени, не са успели да нанесат критичен удар върху енергийно ориентираната руска икономика. Ричард Конъли от Royal United Services Institute отбелязва, че докато Русия продължава да добива и продава петрол на сравнително изгодни цени, Кремъл разполага с достатъчно средства, за да финансира военните си цели. По думите му икономиката все още не е ключов елемент в стратегическите сметки на Путин.
Исторически Русия е била склонна да приема неблагоприятни мирни споразумения при дълбок икономически срив – както в края на Първата световна война или след войната в Афганистан. Настоящата ситуация обаче е далеч от подобен сценарий, смята Снеговая, и ще са необходими много повече време и натиск, за да се стигне дотам.
Данъци, инфлация и „военна икономика“
Промяната, която вече се усеща, е прехвърлянето на тежестта от войната върху руското общество. Властите повишиха корпоративните и подоходните данъци, както и ДДС, за да финансират рекордните разходи за отбрана. Потребителите се сблъскват с растящи цени, особено на вносни стоки. Въпреки това високата инфлация не поражда масово недоволство, отчасти заради пропагандата и строгия контрол върху обществените реакции.
По прогноза на Международен валутен фонд инфлацията в Русия през тази година ще бъде средно около 7,6% – по-ниска от отчетените 9,5% през 2024 г. Междувременно Русия отделя близо 40% от държавния си бюджет за военни цели, по оценки на генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
Военните разходи създадоха и нова група „икономически победители“ – оръжейни производители, доставчици и работници в отбранителния сектор. Това доведе до намаляване на икономическото неравенство и допълнително отслаби вътрешния натиск върху Кремъл. В някои региони, особено по-бедни селски райони, доходите рязко нараснаха благодарение на високите заплати и компенсации за военнослужещите и техните семейства.
„Днешните руски войници получават най-високите възнаграждения в историята на армията“, подчертава Конъли. Това е част от стратегията на Кремъл да набира доброволци и да избегне нова масова мобилизация.
Дългосрочните рискове
В по-дългосрочен план обаче перспективите се усложняват. Русия вече е изчерпала значителна част от своя суверенен фонд. По данни на Атлантическия съвет ликвидните активи в Националния фонд за благосъстояние са намалели с над 50% от началото на войната. Това ограничава възможностите на държавата да прикрива социалните разходи на конфликта.
Допълнителен натиск идва и от нови санкции срещу големи руски енергийни компании като Лукойл и Роснефт, които повишават разходите за заобикаляне на ограниченията. Според експерти, ако санкциите се прилагат по-строго и натискът върху ключови купувачи като Индия и Китай се засили, икономическите сметки на Кремъл в крайна сметка може да се променят.
Засега обаче икономическата стагнация не изглежда достатъчна, за да спре войната – лоша новина за Украйна и за международните усилия за мир. Това остава сред най-важните новини в глобалния дневен ред, по данни на таун.бг.
Следете най-важните новини от town.bg и се абонирайте за нас в Google News.
