Изплатените средства за болнично лечение по случаи със съмнения за нереално или непълно осъществени хоспитализации вероятно надхвърлят 7 млн. лева. Това съобщи подуправителят на Националната здравноосигурителна каса проф. Момчил Мавров по повод текущи проверки, започнали след подадени сигнали, информира пресцентърът на НЗОК.
Посочената сума обхваща единствено разходите за самите хоспитализации и не включва плащанията за медицински изделия и лекарствени продукти. Те ще бъдат изчислени на по-късен етап, след като всички проверки приключат.
Анализът е изготвен чрез съпоставка между данни на Националната агенция за приходите за реални посещения на здравноосигурени лица в наземни игрални зали и казина, регистрирани чрез лични документи, и информацията за началото и края на болничния престой, отчетена в информационните системи на НЗОК. По този начин са установени времеви и персонални разминавания с висока степен на достоверност.
Справката обхваща близо 90% от болниците, които имат договори със Здравната каса за болнична помощ. Изключени са само най-малките лечебни заведения с ограничен прием на пациенти. Предварителните резултати показват връзка между общия брой хоспитализации и броя на откритите несъответствия, което според НЗОК очертава тревожна тенденция, свързана с поведението на определена група пациенти.
От Касата уточняват, че има и случаи, при които е практически невъзможно пациент да напусне самоволно болницата, тъй като отчетените клинични пътеки са свързани с тежки състояния и интензивно лечение. Това налага допълнително изясняване на ролята както на пациентите, така и на лечебните заведения.
На този етап НЗОК не прави категорични заключения за измами, вина или организирани схеми. Събраните данни служат като основание за започване на детайлни проверки по всеки конкретен случай. Решения за нарушения и евентуални санкции ще бъдат взети едва след окончателното приключване на контролните действия.
Основната цел на проверките е опазване на публичния финансов ресурс и повишаване на ефективността на контрола, включително чрез възможностите, които предоставя централизацията на електронните здравни системи, подчерта проф. Мавров.
