Подробно изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) поставя под сериозно съмнение твърденията, разпространявани от антиевропейски и псевдопатриотични формации, че България „плаща все повече“ в бюджета на Европейския съюз, без да получава реални ползи в замяна.
Данните показват обратното – в дългосрочен план страната ни е категоричен нетен бенефициент от членството си в ЕС. Безвъзмездните средства, които България получава, устойчиво и значително надвишават размера на националните вноски в общия европейски бюджет, сочи анализът, цитиран от в. „Сега“.
Десетилетия на финансова подкрепа
От началото на демократичния преход през 1989 г. до края на 2024 г. България е получила близо 70 млрд. лева под формата на грантове и безвъзмездно финансиране. По-голямата част от тези средства идват именно от Европейския съюз – чрез предприсъединителните програми, оперативните фондове и механизмите на Общата селскостопанска политика.
По изчисления на ИПИ над 90% от всички предоставени безвъзмездни средства са пряко свързани с членството на страната в ЕС. Най-сериозен е ресурсът по оперативните програми – около 35 млрд. лева, както и по селскостопанските схеми – приблизително 20 млрд. лева.
Наред с това България е получавала финансиране и от държави извън ЕС, сред които САЩ, Норвегия, Швейцария, Германия, Франция, Япония и други.
Европейските средства стават все по-значими
Анализът отчита трайна тенденция на нарастване на безвъзмездното финансиране – както в абсолютни стойности, така и като дял от брутния вътрешен продукт. Ако в първите години след прехода тези средства са били под 1% от БВП, през последното десетилетие те се движат около 3% от средногодишния БВП, което ги превръща във важен фактор за икономиката.
В същото време и вноската на България в бюджета на ЕС се увеличава, тъй като е обвързана с растежа на икономиката. Въпреки това страната остава сред държавите, които получават значително повече средства, отколкото внасят.
Според изчисления на Euronews за 2023 г. членството в ЕС струва на всеки българин средно около 137 евро годишно. Срещу това обаче на човек се падат приблизително 436 евро под формата на европейски плащания – над три пъти повече от направената вноска.
Къде отиват парите
Европейските средства формират съществена част от приходите в държавния бюджет. Делът на безвъзмездното финансиране след присъединяването към ЕС достига близо 7% от бюджетните приходи, като в определени години – 2015 и 2022 – този дял надхвърля 10%.
Около една трета от средствата се насочват към земеделието, докато между 10 и 15% отиват за инфраструктура, транспорт, околна среда, конкурентоспособност и иновации. Близо 10% са предназначени за образование, заетост и развитие на човешките ресурси.
Най-големите бенефициенти традиционно са държавни институции, общини, министерства, както и образователни и културни организации. По-голямата част от средствата се концентрират в икономически по-развитите региони – София, Пловдив и Бургас.
ПВУ – ключов, но проблемен ресурс
Сериозен източник на финансиране остава и Планът за възстановяване и устойчивост. Само на 29 декември България получи третото си плащане по плана в размер на 1,47 млрд. евро – най-голямото досега. Общият размер на безвъзмездната помощ по ПВУ за страната надхвърля 5,6 млрд. евро, като през 2025 г. постъпленията по този механизъм са около 1,9 млрд. евро.
В анализа обаче се подчертава, че страната е загубила част от потенциалното финансиране заради забавени реформи, административна неефективност и проблеми с корупцията, което е довело до блокиране на средства от страна на Европейската комисия.
Изводът
Фактите показват ясно: България не само не губи от членството си в ЕС, а е сред държавите с най-голяма нетна финансова полза. Реалният дебат, според икономистите, не е „колко даваме и колко получаваме“, а доколко ефективно и прозрачно се използват европейските средства в интерес на обществото.
