Руският президент Владимир Путин не дава индикации, че би приел мирно споразумение, ограничено единствено до войната в Украйна. Това сочи анализ на Института за изследване на войната (ISW), посветен на изказванията на държавния глава от 15 януари пред чуждестранни дипломати.
Според анализаторите, Путин отново е развил тезата, че руската агресия срещу Украйна е „пряк резултат“ от пренебрегването на интересите на Москва от страна на Запада, най-вече чрез разширяването на НАТО. В този контекст той е подчертал, че устойчив мир може да бъде постигнат само ако се върне дебатът за „нова архитектура на сигурността“, концепция, която Русия настоява да бъде в основата на бъдещи договорености.
От ISW напомнят, че още в края на 2021 г. Кремъл е поставил ултимативни искания към НАТО, които на практика биха довели до дълбока трансформация или дори разпад на Алианса – включително настояването той да се върне към границите си от 1997 г. Анализаторите подчертават, че целите на Путин надхвърлят както предложените от САЩ дипломатически формули, така и рамката на териториалния конфликт в Украйна. По тяхна оценка руското ръководство остава привързано към стратегическите си цели от 2021–2022 г., които включват трайно пренареждане на европейската система за сигурност.
В същото време Кремъл продължава да поддържа тезата, че украинската отбрана е близо до срив. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 15 януари, че положението на Киев се влошава ежедневно и че „пространството за решения се стеснява“, внушавайки необходимост Украйна да приеме руските условия възможно най-скоро.
Данните, с които разполагат анализаторите от ISW, обаче не подкрепят този наратив. Те подчертават, че украинските сили са успели да осуетят ключовата цел на Путин – пълното подчиняване на страната. По време на пика на руската офанзива през март 2022 г. Москва е контролирала над 26% от територията на Украйна. Само месец по-късно този дял е спаднал значително, а след контраофанзивите в Харковска и Херсонска област в края на 2022 г. – до под 18%.
През 2023, 2024 и 2025 г. фронтовата линия остава относително стабилна, като руските сили увеличават контролираната територия с едва около 1,5 процентни пункта за три години. Според ISW това е резултат от бавни и изтощителни пехотни атаки, при които Русия не успява да възстанови ефективна механизирана маневрена война. Анализаторите смятат, че подобна динамика прави малко вероятен внезапен срив на украинската отбрана.
В заключение от института отбелязват, че висшето руско военно ръководство, включително началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов, продължава да преувеличава или изкривява реалната ситуация на бойното поле. Като пример е посочено поредното твърдение за превземането на Купянск, което противоречи на наличните визуални доказателства и съобщения от терен. Според ISW подобни изявления целят да поддържат внушението за неизбежна руска победа, въпреки липсата на стратегически пробив.
