В българското общество ясно се усеща търсене на нещо ново на политическата сцена, а откъде точно може да дойде то, все още не е напълно ясно. Това заяви в интервю за БНТ политологът Първан Симеонов, който коментира възможните сценарии около евентуално политическо включване на президента Румен Радев.
Според него очакванията за промяна не трябва да се концентрират единствено върху държавния глава, тъй като са възможни и други изненадващи развития. „Търсенето е факт и то е широко разпространено“, подчерта Симеонов.
Ако Радев реши да се включи активно в партийната надпревара, ключовият въпрос няма да бъде просто участието му, а мащабът на подкрепата. По думите на политолога има съществена разлика дали един такъв проект ще събере 700–800 хиляди гласа или ще премине границата от един милион, което вече би означавало съвсем различна политическа тежест. Той определи подобен сценарий като напълно възможен.
Симеонов смята, че евентуален проект около Радев би събрал както подкрепа „за“, така и силен протестен вот срещу утвърденото статукво. В условията на продължаваща политическа блокада президентът би могъл дори да се стреми към мнозинство, за да избегне сложни коалиционни преговори, макар че самостоятелно управление по-скоро изглежда като трудно постижим, почти идеален вариант.
По-реалистично, според анализатора, е търсенето на коалиционно мнозинство, обединено около антисистемна или „антипеевска“ линия. При такова развитие централният въпрос би бил дали Бойко Борисов ще има място в подобна конфигурация.
Политологът прогнозира още, че ако Радев реши да застане начело на партия, това ще стане в момент, в който той се чувства напълно уверен в успеха. Възможно е дори ходът да бъде направен изненадващо – чрез използване на вече регистрирана формация и в много кратка кампания, която да не остави време за сериозни атаки и за детайлен обществен поглед върху хората по места.
Алтернативата, по думите на Симеонов, е президентът да довърши мандата си и да изчака по-удобен момент – например при следващи избори през лятото или есента. „Ако обаче играе на сигурно, парадоксално или не, сигурният момент може да се окаже именно сега“, заключи той.
