Предстоящите парламентарни избори се очертават като едни от най-непредсказуемите досега, тъй като ще се проведат в условия на „система с няколко неизвестни“. Това заяви пред БНР бившият председател на 51-ото Народно събрание и конституционалист Наталия Киселова, която в момента е депутат от БСП-ОЛ.
По думите ѝ несигурността произтича от две основни посоки – висящите промени в Изборния кодекс и неяснотата около евентуалното участие на политически проект, свързан с държавния глава. Тази комбинация, според нея, поставя под въпрос яснотата на правилата още преди началото на кампанията.
Киселова напомни, че след изчерпването на трите проучвателни мандата Конституцията възлага на президента задължението да проведе консултации с парламентарните сили и да назначи служебно правителство. Тя акцентира, че в основния закон няма фиксирани срокове за тази процедура, което означава, че е допустимо първо да се проведат индивидуални разговори с потенциални кандидати, преди да се обявят съставът на служебния кабинет и датата на изборите.
По темата за евентуална оставка на президента или вицепрезидента, Киселова подчерта, че Конституцията ясно разписва ролята на Конституционния съд. Той трябва да се произнесе по всяка оставка поотделно, без да е обвързан със срок, като до окончателното му решение държавният глава и неговият заместник продължават да изпълняват функциите си.
Що се отнася до начина на гласуване, конституционалистът изрази мнение, че е възможно да се запази сегашният смесен модел – хартиени бюлетини и машинен вот. Въвеждането на оптични устройства за сканиране на бюлетините, според нея, би могло да бъде отложено за по-късен етап, най-рано за избори след 2027 година.
Според Киселова всички тези фактори очертават изборен процес, в който липсата на яснота и стабилни правила може да се превърне в сериозно предизвикателство както за институциите, така и за избирателите.
