Цените у нас вече не просто догонват европейските, а по някои основни хранителни продукти дори ги изпреварват. България е на първо място в ЕС по цена на олиото, прясното мляко и ориза, а при останалите стоки, наблюдавани от синдикатите, страната ни трайно се нарежда сред първите пет по скъпотия. В същото време българските граждани остават на последно място в Европейския съюз по покупателна способност. Това заяви в ефира на NOVA NEWS главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
Той илюстрира дисбаланса с показателен пример – работещ на минимална заплата в Германия може да си позволи около 30 пъти т.нар. малка потребителска кошница, докато българин със същия статут – едва около 15 пъти.
Данните са част от ежемесечното наблюдение на КНСБ за януари, което обхваща 21 от най-често купуваните стоки от домакинствата. В анализа са включени още цени на фризьорски и таксиметрови услуги, както и разходи за охраняем паркинг. Според синдикатите, стойността на малката потребителска кошница се е увеличила с 1,3% само за месец.
Костов подчерта, че сериозен проблем остава огромната разлика между цените на едро и тези на дребно. По думите му надценките варират в изключително широк диапазон – от 15% до над 100%. „При картофите разликата между цената на едро и тази в магазина достига 115%. При хляба и сиренето надценките са между 50% и 80%“, посочи той.
Според икономиста тези данни поставят под съмнение начина на ценообразуване и повдигат въпроса дали поскъпването се дължи на пазарни механизми или на спекулативни практики и недостатъчен контрол от страна на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите.
Анализът отчита и сериозни регионални различия. В по-малките градове с ограничена конкуренция и малък брой големи работодатели цените на основни стоки често са по-високи от тези в големите икономически центрове. „В населени места като Монтана и Враца храните могат да струват повече, отколкото в София или Пловдив, именно заради липсата на реална конкуренция“, обясни Костов.
При услугите също се наблюдава ускорено поскъпване – между 8% и 10% на месечна база. Според КНСБ това вече води до реална загуба на покупателна способност. „Отговорността е споделена – и бизнесът, и държавата, и публичният, и частният сектор не предприеха навреме адекватни мерки“, заключи Любослав Костов.
