Вчера, на 27 януари, България се присъедини към световното възпоменание на жертвите на Холокоста – ден, обявен от ООН за международен ден на паметта. На тази дата през 1945 г. Червената армия освобождава концлагера Аушвиц-Биркенау, символ на ужаса и нечовешките действия на Третия райх.
От парламентарната трибуна доц. Наталия Киселова напомни, че Холокостът е крайъгълен камък за разбирането ни за антифашизма и човешките права. „Дори днес, век след тези събития, трябва да предупреждаваме обществото за опасността от омаловажаване и оправдаване на престъпленията на Хитлеровия режим“, каза тя.
Историята започва след Първата световна война, когато поражението на Кайзерова Германия довежда до политическа криза и радикализация. В този период малка ултрарасистка партия – по-късно позната като Националсоциалистическа германска работническа партия, набира популярност, обещавайки решения чрез расова, а не социална борба.
Хитлер идва на власт с крайно дясна доктрина, която унищожава основни граждански права чрез така наречения „Закон за премахване на бедите на народа и държавата“. Систематично се дискриминират евреи и други малцинства, а по време на Конференцията във Ванзее през 1942 г. е изготвен планът за „окончателното решение на еврейския въпрос“, довел до масовото изтребление на милиони хора.
Доц. Киселова подчерта и съвременната актуалност на този урок. „Фашизмът не е само минало, той има наследници в различни форми на крайно неравенство и атака срещу правовата държава“, отбеляза тя. В продължение на последните десетилетия в България и Източна Европа съществува опасност от подкопаване на демократичните принципи и концентрация на богатства, което разрушава националното единство.
Историята показва, че когато демократичните сили са разделени, радикализмът може да се възползва. „Левите партии в Германия през 1933 г. бяха разединени, а Хитлер се възползва от това. Историята не трябва да се забравя – тя е предупреждение за всички ни“, завърши доц. Киселова.
27 януари остава ден за размисъл, възпоменание и ангажимент към защита на човешките права и конституционните принципи – уроци, които продължават да бъдат жизнено важни.
