На 1 февруари по стар стил Православната църква почита паметта на Свети мъченик Трифон – светец, чието име е неразривно свързано с лозарството, винарството и земеделските традиции. В народния календар празникът е по-известен като Трифон Зарезан и продължава да се отбелязва и на 14 февруари, запазвайки двоен ритъм между църковната и фолклорната традиция.
Според старите вярвания Трифоновден е част от тридневен цикъл, който включва още Сретение Господне и деня на Свети Симеон. Именно този период символично бележи прехода от зимата към пролетта и началото на новата земеделска година.
Свети Трифон е роден около 225 година в село Комсада, в областта Фригия, в рамките на Римската империя. Още от ранна възраст той проявява силна вяра, а житийните текстове разказват за чудеса, извършени чрез неговите молитви. Заради отказа си да се отрече от християнството, Трифон е подложен на жестоки изтезания и загива мъченически през 249 година.
Народният празник Трифон Зарезан се почита най-вече от лозари, винари, градинари и кръчмари. Централно място в обредността заема ритуалното зарязване на лозята – символичен акт за здраве, плодородие и богата реколта. Обичаят се изпълнява предимно от мъже и включва отрязване на лозови пръчки, които се поливат с вино и се съпровождат с благословии за изобилие.
В различните региони на страната ритуалът има свои специфични наричания и символи. От лозовите пръчки се изплитат венци, които се слагат на калпаци, бъклици или се носят през рамо, а у дома се поставят под иконата. По традиция се избира и „цар на лозята“, наричан Трифон, който олицетворява плодородието през идната година.
Трифоновден е богат и на поверия и гадания. Снегът на парцали се тълкува като знак за дъждовна и плодородна пролет, а първият срещнат човек на улицата се смята за предвестник на късмета през годината. Съществуват и редица забрани – жените не работят с остри предмети и не шият, за да се предпазят животните от вълци, а вечерта преди празника се чистят комините и се гадае по въглените в огнището.
И днес Трифон Зарезан остава жив празник – мост между вярата, земята и вековната памет на българина.
