Отлагането на предсрочните парламентарни избори не е насочено към печелене на време за президента Румен Радев, а е продиктувано от обективни фактори и процедурни срокове. Това коментира социологът Евелина Славкова в ефира на БНТ.
По думите ѝ първоначално почти всички политически играчи са имали интерес вотът да се проведе в края на март, тъй като по-дългата кампания носи рискове от неочаквани разкрития и напрежение. В крайна сметка обаче календарът и предстоящите великденски празници са наложили изборите да бъдат насрочени за 19 април. Очаква се служебното правителство да положи клетва около 19 февруари, което логично изтласква изборната дата с два месеца напред.
Славкова подчерта, че именно по-кратката предизборна кампания би била по-изгодна за партиите, включително и за държавния глава, чиито личен и институционален рейтинг остават високи.
В същия дух политологът Първан Симеонов заяви, че твърденията за умишлено бавене на изборите в полза на Радев или на вицепрезидента Илияна Йотова не издържат на логиката. Според него, ако президентът действително търсеше политическа изгода, би настоявал за по-ранен вот. Симеонов е категоричен, че Йотова се стреми към институционална дистанция и е поставена в сложна ситуация заради ограничените възможности при избора на служебен министър-председател.
Той отбеляза, че в рамките на т.нар. „домова книга“ почти липсват реални алтернативи, като единствената фигура, която не изглежда пряко свързана с досегашната власт, е Андрей Гюров.
Политологът коментира и случая „Петрохан“, който според него бързо е бил превърнат в инструмент за политическа атака. Симеонов изрази мнение, че чрез анонимни внушения и медийни интерпретации се правят опити за компрометиране на опозицията, основно ПП-ДБ, и за блокиране на определени кадрови решения.
В заключение той определи сегашната процедура по избор на служебен кабинет като резултат от прибързани и конюнктурни конституционни промени, които сериозно ограничават ролята на президента и създават институционални затруднения. По думите му това е ясен пример как промяната на основни правила без дългосрочна визия може да нанесе щети на държавното управление.
