Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева отправи силен апел за незабавни и координирани мерки за икономическо „реенергизиране“ на Европа. По време на събитие в Европейската комисия в Брюксел тя предупреди, че Европейският съюз постепенно губи конкурентните си позиции, а процесът на икономическо сближаване между държавите членки видимо се забавя.
По думите на Георгиева ЕС продължава да разполага със значителни ресурси – богатство, човешки капитал и иновативен потенциал, но относителната му тежест в световната икономика намалява. Тя припомни, че преди около 15 години икономиката на Съюза е била съпоставима по размер с тази на САЩ и значително по-голяма от китайската, докато днес балансът е коренно различен. Тази тенденция, според нея, подкопава дългосрочно способността на Европа да поддържа своя социален и икономически модел.
Като ключов структурен проблем Георгиева открои ниската производителност. Европа изостава не само в технологичните отрасли, но и в традиционните сектори, а разликата спрямо САЩ продължава да се разширява. Допълнително предизвикателство е слабият мащаб на европейските компании – особено тези, създадени през последните десетилетия, които значително отстъпват по пазарна стойност на американските си конкуренти. Това често води до изтичане на иновации и предприемачески идеи извън континента.
Картината се усложнява и от външни рискове. Военният конфликт в Украйна засилва несигурността, а напрежението в отношенията със САЩ крие икономически последици. Оценките на МВФ сочат, че евентуално сериозно влошаване на търговията отвъд Атлантика може да струва на ЕС около 0,3% от БВП в краткосрочен план, добавяйки се към вече понесени загуби.
Изходът от тази ситуация, според Георгиева, е ускорен ръст на производителността. Това изисква едновременно дълбоки национални реформи и реално завършване на единния пазар. Тя подчерта, че четирите основни свободи – движение на стоки, услуги, хора и капитали – все още не функционират пълноценно. Регулаторните пречки вътре в ЕС остават значително по-високи в сравнение с вътрешния пазар на САЩ, а мобилността на работната сила е скъпа и затруднена.
Особено критична е ситуацията в енергетиката и финансите. В Европа енергията струва средно двойно повече, отколкото в САЩ, а финансовият сектор остава раздробен по национални линии, което ограничава инвестициите и поемането на риск. В този контекст Георгиева подкрепи идеята за създаване на общоевропейска правна рамка – т.нар. „28-и режим“, който да улесни растежа на компаниите на целия вътрешен пазар.
Въпреки високите нива на дълг в някои държави, ръководителят на МВФ отбеляза, че общият дълг на ЕС остава по-нисък от този на САЩ и Китай. Това дава възможност за ограничено, но целенасочено съвместно финансиране на стратегически области като енергийна сигурност, иновации и отбрана.
В заключение Георгиева призова единният пазар да се превърне във водещ политически приоритет, да бъде завършен в ясно определен срок и ЕС да промени имиджа си – от съюз, асоцииран основно със строги регулации, към такъв, който бързо се адаптира и премахва остарели правила. Данни на МВФ показват, че при намаляване на вътрешните бариери до равнищата в САЩ производителността в Европа може да нарасне с до 20%.
„Въпросът вече не е дали, а кога Европа ще напише следващата си голяма история на глобален успех“, обобщи Георгиева, отправяйки директно предизвикателство към европейските лидери.
