Прогноза за въвеждане на автономни полицейски роботи до 2031 г. представи проф. Иван Сун от Университета на Делауеър, който заявява, че такива машини ще могат да откриват, проследяват и задържат заподозрени. Това са важни новини за развитието на правоприлагането и обществената безопасност, съобщава town.bg, като анализът включва както технически възможности, така и правни и етични проблеми, които ще трябва да бъдат решени.
Според представените прогнози роботите ще комбинират технологии за лицево разпознаване, автоматично проследяване и анализ в реално време. Проф. Сун обяснява, че в сценарии с висока опасност тези системи биха намалили риска за човешките служители, тъй като могат да поемат задачи като контрол на местопроизшествието, проследяване на заподозрени и оценка на въоръженост от разстояние. По думите му роботите биха могли да преследват субекти на дълги разстояния без умора и да сканират биографични данни и характеристики по време на преследване.
В изложението се посочва, че някои роботизирани решения вече се използват в различни държави в ограничени роли. Примери в материала включват роботи за патрул в обществени пространства и системи за проверка на самоличността в транспортни центрове. Проф. Сун отбелязва, че някои от тези системи са още „до голяма степен символични“, но напредъкът в технологиите може да превърне прототипите в оперативни инструменти в следващите години.
Едно от ключовите твърдения в представянето е, че автономните платформи могат да използват сензори и алгоритми, които от разстояние преценяват дали заподозреният има оръжие, което според професора би било трудно или невъзможно за човешки служител да направи толкова бързо и точно. Той споменава и потенциала на роботите да поемат „рискови задачи“ като обезвреждане на взривни устройства, намалявайки необходимостта да се изпращат хора в пряка опасност.
Изследването на проф. Сун, публикувано в Asian Journal of Criminology, включва анкети сред полицейски служители, в които те са запознавани с два типа демонстрации: „сервизни“ роботи за връзки с обществеността и обслужване в общността и „роботи-борци с престъпността“, проектирани да преследват и задържат заподозрени. Резултатите показват по-голяма подкрепа сред служителите за тези втори, оперативни модели, които биха допринесли за събиране на разузнавателна информация и задържане на криминални лица.
Проф. Сун изследва мненията на служители от различни страни, включително Великобритания, и подчертава, че приемането на технологии варира: в някои юрисдикции акцентът е върху обслужващите приложения, докато в други расте интересът към автономните промеци в правоприлагането. Той споменава, че заедно с роботите човешките полицаи вероятно ще носят усилващи устройства — например каски с елементи на изкуствен интелект — за подобряване на оперативните възможности.
Въвлечените проблеми не са само технически: изрично се посочват правни, етични и въпроси, свързани със защитата на личните данни и отговорността при употреба на сила. Проф. Сун предупреждава, че въпросите кой носи отговорност при грешки на алгоритъма, как се регулира използването на лицево разпознаване и как се гарантира прозрачност трябва да бъдат обсъдени преди широка интеграция в общностите.
Материалът също така цитира примери за конкретни роботизирани платформи, които се експериментират: устройства за патрул и наблюдение, роботи за проверка на идентичност в транспортни възли и по-обслужващи решения в места с множество езици. В някои държави тези технологии вече са внедрявани с различна степен на автономност и при различни задачи.
В заключение проф. Сун изразява мнение, че интеграцията на роботи в правоприлагащите органи е „неизбежна“, макар и да подчертава, че е необходимо време за развитие на регулации, процедури и обществени дискусии. Новините за този вид промени в полицейската дейност представляват важни новини за обществената политика и сигурността, а дебатът за тях ще продължи и в следващите години, включително в медии и платформи като таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
