Мащабно изследване, обхващащо 450 административни региона в 13 западноевропейски държави за периода 1992–2019 г., установява, че продължителността на живота при хората все още не е достигнала своя биологичен лимит. Данните показват устойчиви годишни приръсти в най-добре представящите се територии, като тенденцията е проследена извън влиянието на краткосрочни кризи и екстремни събития. Това съобщава town.bg, а резултатите са сред важните новини по темата за здравето и демографията.
Авторите на изследването разглеждат дългосрочни тенденции и изолират ефекта от отделни кризи като горещата вълна през 2003 г. и тежки грипни епидемии, за да проследят устойчивите траектории на смъртността. В най-успешните региони увеличението на очакваната продължителност на живота е стабилно: при мъжете средно около две и половина месеца годишно, а при жените – около месец и половина. Като примери за напреднали зони през 2019 г. изследването посочва части от Северна Италия, Швейцария и Испания, както и Париж с околните департаменти, където очакваната продължителност достига приблизително 83 години за мъжете и 87 години за жените.
Въпреки това картината в Европа не е еднородна. След средата на 2000-те години авторите регистрират нарастващо разминаване между отделните региони: докато едни райони продължават да бележат стабилни подобрения, други губят скорост, а на места напредъкът почти застива. В групата на изоставащите са посочени региони като Източна Германия, Валония в Белгия и някои части от Обединеното кралство. Този двупосочен тренд оформя Европа като пространство на две скорости, където напредъкът в продължителността на живота не е универсален.
Ключовият елемент, обясняващ това разделение, е смъртността във възрастовата група 55–74 години. Изследователите отбелязват, че докато детската смъртност е вече сравнително ниска и при хората над 75 години се наблюдава общо подобрение, именно средните възрасти показват забавяне на положителните тенденции. В някои региони рискът от смърт между 55 и 74 години дори е нараснал, което е достатъчно да прекъсне общия напредък в очакваната продължителност на живота.
За задържането или влошаването на здравните резултати в тези възрасти учените посочват редица вероятни причини: по-широко разпространение на тютюнопушенето, злоупотреба с алкохол, нездравословни хранителни навици, липса на физическа активност и дълбоки социално-икономически различия. Освен това финансовата криза от 2008 г. е идентифицирана като фактор, който е допринесъл за засилване на регионалните неравенства в здравето и достъпа до грижи.
Анализът подчертава, че бъдещият ръст на продължителността на живота няма да бъде определящо ограничен само от биологични фактори, а в значителна степен ще зависи от обществените политики, икономическите условия и поведението на населението. По-точно, способността на отделните държави и региони да адресират рисковите фактори и социалните детерминанти ще определи кои общности ще постигнат по-нататъшен напредък и кои ще остават назад.
В заключение, изводите от изследването оформят прагматична картина: удължаването на живота е възможно и в много райони продължава; въпросът е колко широко разпространено ще бъде това и какви мерки ще бъдат предприети, за да се намалят различията. Темата остава сред важните новини в областта на общественото здраве, а наблюденията показват, че политиките срещу рискови поведения и инвестициите в социално-икономическо развитие ще бъдат решаващи за следващото десетилетие. В българското онлайн пространство темата бе отразена и в таун.бг, като резултатите пораждат дебат за регионалната политика и превенцията.
Абонирайте се за нас в Google News.
