На 26 февруари се навършват 165 години от рождението на Фердинанд I – владетелят, чието управление бележи един от най-решаващите периоди в новата българска история. С неговото име се свързват както обявяването на Независимостта, така и утвърждаването на страната като значим фактор на Балканите.
Роден на 26 февруари 1861 г. във Виена, Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс-Кобург-Готски произхожда от една от най-влиятелните европейски династии. Той е потомък на Анри IV и на Мария Терезия, а също така е внук на Луи-Филип I. Роднинските му връзки обхващат редица управляващи фамилии в Европа, включително британската, германската и белгийската монархии.
През 1887 г., след абдикацията на Александър I Батенберг, българското Велико народно събрание избира Фердинанд за княз. Той заема този пост до 1908 г., когато на 22 септември провъзгласява Независимостта на България и приема титлата „цар на българите“. Така започва нов етап в развитието на държавата, продължил до неговото оттегляне през 1918 г., когато е принуден да абдикира.
По време на 31-годишното си управление Фердинанд насърчава модернизацията на страната, като България отбелязва напредък в икономиката, културата и държавното управление. Освен политик, той е и човек с изявени научни интереси, особено в областта на ботаниката и орнитологията, и владее няколко европейски езика.
След края на живота си в изгнание, Фердинанд умира през 1948 г. в Кобург, Германия. Десетилетия по-късно, през май 2024 г., неговите тленни останки бяха върнати в България. В присъствието на неговия наследник Симеон II и членове на царското семейство, ковчегът бе положен в криптата на Двореца „Врана“ край София.
Днес паметта за Фердинанд I остава жива и чрез паметници, включително мемориала до бившия царски дворец в столицата, който напомня за ключовия момент на обявяването на българската независимост – събитие, променило окончателно съдбата на държавата.
