Европейската централна банка потвърди, че през началото на миналата година е продала част от притежаваните доларови активи и е свела до по-ниско теглото на долара в своите валутни резерви, представяйки това като рутинно ребалансиране на портфейла. Ходът, който предхождаше сериозните пазарни колебания след обявяването на американски вносни тарифи през април, предизвика внимание сред наблюдатели, но институцията подчерта, че става дума за нормална оперативна практика, съобщава town.bg.
В своя годишен финансов отчет ЕЦБ посочва, че от сделките е реализирала печалба от 909 милиона евро през първото тримесечие на 2025 г. Тези приходи са инвестирани изцяло в активи деноминирани в японски йени, което кореспондира с увеличаването на йеновите резерви до 2,1 трилиона йени спрямо 1,5 трилиона година по-рано. В същото време стойността на доларовите резерви е спаднала до 50,9 милиарда долара от 51,9 милиарда долара през предходната година, а изчисленото в евро относително тегло на щатската валута в портфейлите на ЕЦБ е намаляло до 78% спрямо 83% година по-рано.
Част от свиването на дела на долара може да се обясни с обезценяването на валутата през отчетния период. Непредсказуемите ходове в американската икономическа политика и резкият спад в курса на долара миналата година породиха спекулации, че големи притежатели на американски активи са намалили своята експозиция, отбелязва централната банка и констатират сериозни промени в глобалните парични потоци.
Въпреки реализираната краткосрочна печалба от операцията с доларовите активи, за цялата 2025 г. ЕЦБ отчита финансова загуба в размер на 1,3 милиарда евро. Това е подобрение спрямо загубата от 7,9 милиарда евро, регистрирана през предходната година, но в отчета е посочено, че банката е прехвърлила напред загуби за общо около 10,5 милиарда евро и е занулила направените по-рано провизии. Анализът в документа подчертава, че дори при възвръщане към печалба тази или следващата година, възстановяването на натрупаните загуби и възстановяването на провизиите може да отнеме години и да забави изплащането на дивиденти до следващото десетилетие.
Причината за продължаващия финансов натиск са ефектите от големите програми за стимулиране, провеждани в продължение на почти десетилетие преди и по време на пандемията от Covid-19. Много от облигациите, купени в рамките на тези схеми, остават в счетоводните книги на ЕЦБ. С рязкото повишаване на лихвените проценти оттогава банката е принудена да извършва значителни плащания по лихви върху отпечатаната през периода ликвидност, а излишната ликвидност в системата все още се оценява на около 2,4 трилиона евро.
Докладът също изтъква, че ЕЦБ държи само част от облигациите, придобити в рамките на т.нар. количествено облекчение; голяма част от тях са разпределени сред националните централни банки в еврозоната. Това означава, че тежестта на загубите се разпределя различно в системата: Бундесбанк носи най-голямата част от удара, докато централните банки на Нидерландия и Белгия също са регистрирали загуби през годините.
Отчетът напомня и за ключовата характеристика на институцията: за разлика от търговските банки, ЕЦБ може да оперира с устойчиви загуби и дори отрицателен собствен капитал за продължителен период, тъй като нейният основен мандат е определянето на паричната политика и запазването на ценовата стабилност. Това обяснява и защо финансовите резултати не са единственият критерий за оценка на нейната дейност и въздействие върху икономиката на еврозоната.
Публикуваните данни представляват важни новини за пазара и за наблюдателите на паричната политика, тъй като показват преход в разпределението на валутните резерви и продължаващите предизвикателства пред институцията. В контекста на тези промени таун.бг проследява реакциите и възможните последици за финансовите потоци в региона.
Източник: Ройтерс
Абонирайте се за нас в Google News.
