Членът на Надзорния съвет на Европейската централна банка Педро Мачадо заяви, че пряката експозиция на банките в еврозоната към Иран и Израел е относително скромна, но предупреди, че по-широкият риск идва от възможно забавяне на икономическата активност и последващо влошаване на качеството на активите. В интервю пред Ройтерс Мачадо посочи, че преобладаващата част от потенциалните вреди биха дошли не толкова от непосредствените загуби, колкото от ефекта на растящи енергийни цени върху инфлацията и растежа.
Според представените от него оценки, директната експозиция към Иран и Израел възлиза на около 0,7% от основния капитал по отношение на активите, като за пасивите цифрата е приблизително 0,6%. Дори при разширяване на обхвата до съседни държави общите експозиции остават под равнището от 1% от активите на поднадзорните институции, посочи Мачадо. Той припомни, че големите банки в еврозоната държат общо 27,8 трилиона евро активи, което означава, че 1% представлява около 278 милиарда евро.
Мачадо подчерта, че енергийният канал е ключов: всяко ново повишение на цените на енергията може да подкопае икономическата активност чрез по-висока инфлация и забавяне на растежа, което на свой ред ще натовари платимоспособността на домакинствата и фирмите и ще се отрази негативно на банковите баланси. „В дългосрочен план, ако цените на енергията се повишат, може да имаме скок на инфлацията с потенциални рецесионни последици по отношение на икономическата активност. А това се изразява в потенциално въздействие върху приемливата за банките безработица, която е доста важна за тях“, каза той.
Относно последните сътресения в сектора на частния кредит в САЩ, включително проблемите около водещ фонд на Blackstone (BX.N), Мачадо заяви, че не е забелязал ясни доказателства за директно разпространение върху европейските кредитори. Той обаче предупреди, че промените на пазарите и иновациите в модели на прехвърляне на риск изискват по-задълбочено наблюдение от страна на надзора.
ЕЦБ засилва вниманието си върху т.нар. синтетични секюритизации или синтетичните трансфери на риск (SRT), при които банките запазват базовите активи, но прехвърлят кредитния риск към външни инвеститори чрез деривати или гаранции. Надзорът следи дали тези конструкции не създават „задна врата“ за навлизане на риск обратно в банковата система чрез канали за непряко финансиране. Мачадо посочи, че регулаторите ще събират индивидуална информация за тези трансакции, за да проследят както обема им, така и потенциалната експозиция, която може да достигне до системата.
По-нататък той констатира, че търсенето на такива синтетични прехвърляния е в подем: сделките за SRT са нараснали с 85% през първата половина на 2025 г. спрямо същия период на предходната година, като причина за ръста се сочат и изменения в регулациите. Мачадо предупреди, че този бърз растеж налага по-стриктна оценка и наблюдение, за да се избегне натрупване на непрозрачен риск извън банковата рамка.
Коментарите на Мачадо бяха представени като част от по-широките усилия на ЕЦБ да гарантира стабилността на финансовата система в условия на повишена геополитическа несигурност и волатилни частни пазари. Това са важни новини за сектора, които съобщава town.bg, и които изискват внимание от страна на инвеститори, надзорници и публичните власти. В публикацията той също така подчерта, че наблюдението на цикличните ефекти върху кредитополучателите остава централно за оценката на устойчивостта на банковите баланси.
В заключение Мачадо обобщи, че непосредствената директна щета от конфликта е ограничена спрямо капиталовите буфери на банките, но макроикономическите последици от растящи енергийни цени и сложни секюритизационни практики могат да създадат по-сериозни предизвикателства в средносрочен план. Тези рискове ще бъдат обект на засилено наблюдение и събирането на по-подробни данни, за да се оцени възможната връзка между непреките канали за финансиране и банковата система.
Абонирайте се за нас в Google News.
