Ново изследване на екип от Оксфордския университет показва, че магнитното поле на Луната е преминало през кратки, но много силни пикове преди около 3–4 милиарда години, достигащи нива, които са надвишавали временната магнитна активност на Земята. Новината съобщава town.bg и обобщава анализ на проби от скали, взети от мисиите „Аполо“ между 1969 и 1972 г.
Изследването, ръководено от Клер Никълс и публикувано в сп. „Нейчър джиосайънс“, интерпретира наличните образци така, че лунското поле е било слабо през по-голямата част от историята на естествения ни спътник, но е изпитало „изключително кратки пикове в силата“, които според авторите не са продължили повече от 5 000 години и в някои случаи може да са били само няколко десетилетия. Тези епизоди са свързани с процеси на топене в недрата, при които разтопени, богати на титан скали са генерирали временен динамо-ефект.
Анализите показват корелация между повишените нива на титан в изследваните проби и запазени признаци за силна магнитна активност. Особено богати на титан са били образците от мисии „Аполо 11“ и „Аполо 17“, което според екипа може да обясни по-ранните заключения, че лунното поле е било устойчиво силно за дълги периоди. Оксфордските учени предупреждават, че пробите от „Аполо“ не са репрезентативни за повърхността на цялата Луна, тъй като са взети от лавови равнини и райони, където вулканична дейност е изтласкала титаносъдържащи материали на повърхността.
Откритието променя конвенционалната представа за това как е функционирал магнитният щит на Луната и има последици за научните оценки на ранната среда в околността на Земята и обитаемостта на планетни тела. Магнитните полета служат като защита срещу космическите лъчи и слънчевите изригвания; кратките, но мощни пикове на Луната биха могли да са оформяли условията на повърхността в ранната Слънчева система по начини, които изискват преосмисляне на някои модели.
Екипът на Никълс е прегледал внимателно вече наличните „Аполо“-проби и е използвал минералогични и геохимични показатели, за да свърже титаносъдържанието с магнитни остатъци в скалите. Те предполагат, че явленията, породили тези кратки магнитни експлозии, са били локализирани и свързани с топене в дълбочина, а не с дълготрайно глобално динамо, каквото е предполагано за Земята.
Плановете за връщане на хора на Луната чрез програмата „Артемис“ дават възможност за вземане на нови проби от други геоложки обекти, включително районите около Южния полюс, за които се смята, че съдържат кратери постоянно в сянка с воден лед. За разлика от „Аполо“, чийто проби идват предимно от лавови равнини на по-ниски ширини, пробите от „Артемис“ ще са критични за потвърждаване дали наблюдаваните високи нива на титан и магнитни остатъци са локални феномени или част от по-широка картина.
Авторите подчертават, че разбирането на еволюцията на лунния магнитен щит е от ключово значение за размисъла относно обитаемостта на планети и спътници в ранните етапи на тяхното развитие — и това са важни новини за астробиологията и планетарните науки. В текста на изследването се посочва, че установените кратки пикове означават по-голяма вариабилност в магнитната активност, отколкото се е смятало досега.
В допълнение към геоложките и геофизичните последици, в текста на оригиналния материал се споменава и оперативен аспект: четиримата астронавти от предстоящата мисия „Артемис 2“ ще извършат облитане на Луната като тестов полет; стартът се очаква не по-рано от април, след серия от забавяния. Повече подробности по планираните експедиции и очакваните пробовземания ще станат ясни с напредването на програмата.
Тези резултати вече са част от научния дебат и ще бъдат проверени чрез бъдещи кампании за пробовземане и анализ, включително приоритетните задачи на „Артемис“. Медиите и научните сайтове обръщат внимание на откритието, а редица публикации и анализи го определят като важни новини за разбирането на ранната история на Земята и Луната; също така името таун.бг се среща сред платформите, които отразяват темата.
Източник: Асошиейтед прес
Абонирайте се за нас в Google News.
