Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международен валутен фонд, предупреди, че продължителният конфликт в Близкия изток може да предизвика сериозни трусове на пазарите и да забави икономическия растеж, като същевременно създаде нови предизвикателства за политиците по света.
„Ако този конфликт се проточи, той ясно ще се отрази върху пазарните настроения, инфлацията и икономическия растеж“, заяви Георгиева по време на симпозиум в Токио, цитиран от Bloomberg. Тя подчерта, че нови шокове могат да се появят и след края на бойните действия, което изисква страните да се подготвят за „нова нормалност“.
Георгиева отбеляза, че държавите трябва да подсилят вътрешните си политики, за да имат капацитет да се справят с икономически сътресения. Тя посочи, че корабният трафик през Ормузкия проток е спаднал с 90%, като това оказва пряко влияние върху около една пета от световните доставки на петрол и вноса на втечнен природен газ, особено за Азия и Япония.
Скокът на цените на суровия петрол надхвърли 120 долара за барел, след като ОАЕ и Кувейт намалиха производството си заради нарастващия натиск върху доставките, а последиците за икономиките могат да бъдат сериозни. Георгиева изчисли, че едногодишно увеличение от 10% на цените на енергията би довело до повишаване на световната инфлация с 40 базисни пункта и забавяне на растежа.
Президентът на САЩ Donald Trump коментира, че краткосрочният скок на цените е „много малка цена за плащане“ за света и прогнозира, че цените ще спаднат след ликвидирането на иранската ядрена заплаха.
Георгиева съветва правителствата да инвестират в устойчиви институционални и политически рамки, да използват наличния простор в паричната политика при нужда и след това да възстановят финансовите буфери. Тя добави, че страните имат възможност да контролират вътрешните си политики и да подготвят икономиката си за новите предизвикателства.
Особено уязвима е Япония, която разчита на близкоизточния петрол за около 90% от вноса си, а скокът на цените съчетан със слабата йена увеличава риска от стагфлация, което може да принуди правителството да увеличи фискалните разходи и да усложни усилията на централната банка за нормализиране на паричната политика.
