Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева предупреди в понеделник в Токио, че продължителните военни действия в Близкия изток могат да окажат сериозно влияние върху пазарите, икономическия растеж и инфлацията, като призова политиците да се подготвят за „нова нормалност“ и да мислят за „немислимото“. Тя каза, че нови шокове могат да се появят дори след официалното прекратяване на бойните действия и че това налага държавите да укрепят вътрешните си политики и институции, за да имат капацитет за реагиране.
Георгиева направи изявлението дни след като цената на петрола бързо скочи до около 120 щатски долара за барел в началото на търговията, нараствайки на фона на ескалацията в региона и увеличения натиск върху ключови маршрути за доставки и енергийна инфраструктура. Тя отбеляза, че Обединените арабски емирства и Кувейт се присъединиха към Ирак в ограничаването на добива, тъй като пълненето на хранилищата стана по-бързо в резултат на ефективното затваряне на Ормузкия проток. По думите ѝ корабният трафик през протока е спаднал с 90%.
Ръководителката на МВФ посочи мащаба на зависимостта от този маршрут: той пренася около една пета от световните доставки на петрол и търговия с втечнен природен газ (LNG), включително приблизително половината от вноса на петрол в Азия и една четвърт от вноса на LNG. За Япония тя изтъкна, че потокът през Ормузкия проток представлява близо 60% от доставките на петрол и около 11% от доставките на ВПГ. В текста присъства оценка, че за някои страни въздействието може да бъде по-остро, особено ако шокът се комбинира със слаб валутен курс.
В коментар, цитиран от Георгиева, бившият президент на САЩ Доналд Тръмп публикува в своята платформа, че краткосрочните движения на пазара са „много малка цена за плащане“ за САЩ и света и че цените ще паднат „когато унищожението на иранската ядрена заплаха приключи“. Георгиева използва тези пазарни колебания, за да илюстрира възможните политически и геополитически последици върху икономическата стабилност.
Международният валутен фонд предостави и количествена оценка на възможните ефекти: едно продължително 10-процентно поскъпване на енергията за една година би довело до повишение на световната инфлация с около 40 базисни пункта (0,4%) и би забавило глобалния икономически растеж. Според Георгиева МВФ ще представи по-подробен анализ в предстоящия доклад „Световни икономически перспективи“, планиран за април.
В отговор на възможните разстройващи сценарии Георгиева даде конкретни препоръки към политиците: да инвестират в силни институции и политически рамки, които да поддържат устойчивите икономики и растеж, задвижван от вътрешния частен сектор; да използват наличното пространство на паричната политика, когато е необходимо; и да възстановят буферите след прилагането на мерки, които могат да сведат до риск публичните финанси. Тя акцентира, че държавите разполагат с контрол над собствените си вътрешни политики и че правилната подредба на тези политики може да намали уязвимостта от външни шокове.
Особено уязвими според Георгиева изглеждат държави като Япония, която разчита на региона за голяма част от вноса си на петрол — около 90% по посочените данни — и където едновременното поскъпване на суровината и слабата йена увеличават риска от стагфлация. Тя предупреди, че такъв енергиен шок може да принуди правителствата към по-големи фискални разходи и в същото време да затрудни усилията на централните банки да нормализират политиката.
Новината бе отразена като важни новини и предизвика реакции на финансовите пазари; за допълнителна информация и коментари в реално време съобщава town.bg. В текста Георгиева призова политиците да „помислят за немислимото“ и да се подготвят за продължителна несигурност, като предприемат мерки за укрепване на националната устойчивост към бъдещи шокове.
Абонирайте се за нас в Google News.
