Междузвездният обект 3I/ATLAS бавно напуска вътрешните области на Слънчевата система, но учените продължават да анализират богатия набор от данни, събран след неговото откриване на 1 юли миналата година. Последният спектрален анализ разкрива необичайно високо съдържание на метанол и дава нови свидетелства за химическата природа на този посетител от друга слънчева система.
Наблюденията са извършени с високочувствителните радиоинтерферометри в Чили – Атакамската голяма милиметрова решетка (ALMA) и Атакамската компактна решетка. В поредица от измервания, направени в дните преди обектът да се скрие зад Слънцето, екипът е отчетъл ясно емисии от метанол, а в две сесии е регистриран и циановодород (HCN). Тези молекули са типични за кометите и за студените облаци, от които се формират звезди и планети, но при 3I/ATLAS съотношението между тях е необичайно.
Анализът показва, че кометата отделя между 70 и 120 пъти повече метанол в сравнение с количествата циановодород. Това я нарежда сред най-богатите на метанол комети, с които човечеството е имало възможност да се срещне. По думите на водещия автор Нейтън Рот от Американския университет, наблюдението е „като вземане на пръстов отпечатък от друга слънчева система“ и детайлите показват, че тази комета „буквално прелива от метанол“ в начин, нетипичен за обекти от нашата система.
Разделителната способност на ALMA позволи на екипа да картографира пространственото разпределение на емисиите. Циановодородът изглежда идва преимуществено от ядрото, докато метанолът е открит както близо до централното тяло, така и разпръснат в комата – от сублимиращи ледени зърна. Тази разлика в източниците на емисия не е напълно непозната при комети в Слънчевата система, но за първи път се документира с такава яснота при междузвезден посетител.
Откритието подкрепя идеята, че 3I/ATLAS е формирана при условия, различни от тези, които са доминирали в регионите, където се раждат нашите комети. Подобни изводи се потвърждават и от данни, получени от космически телескопи като Джеймс Уеб (JWST) и SPHEREx, които също са анализирали спектрите и състава на обекта. В сумарния контекст тези резултати дават ключова информация за химическото разнообразие на материалите в различни слънчеви системи и за променливите „рецепти“ за формиране на планетни тела.
Учените обръщат внимание и на възможните механизми, които водят до доминиращата роля на метанола в емисиите. Наличието на метанол в комата и на отделни ледени частици предполага, че голяма част от тази органична молекула е заловена във фини зърна и се освобождава при тяхната сублимация, докато HCN остава по-свързан с материята в ядрото. Тази пространствена диференциация дава допълнителни улики за вътрешната структура и история на обекта.
До момента в Слънчевата система и извън нея са засечени само три междузвездни тела: първият регистриран е 1I/ʼOumuamua през 2017 г., след него 2I/Borisov през 2019 г., а 3I/ATLAS е най-новият от серията и отново показва, че тези посетители могат да се различават значително по състав и по физични характеристики. Всеки нов обект предоставя възможност за „сравнителна химия“ между системите и за по-добро разбиране на разнообразието във Вселената.
Тези резултати са важни новини за астрономическата общност и за широката публика, защото помагат да се изгради по-пълна картина за процесите, които оформят малките тела в космоса. За повече подробности и обобщение на наблюденията съобщава town.bg, а данните ще бъдат обработвани и сравнявани с други инструменти в следващите месеци, докато кометата продължава да се отдалечава.
В разгръщащата се научна работа 3I/ATLAS служи като своеобразен индикатор за различните начини, по които се оформят и запазват органични молекули в ранните етапи на планетарните системи. Това е важна стъпка в опита да се проследят сравнения между родни и чужди „рецепти“ за създаване на органични материали и по-широка химическа еволюция в галактическа скала.
Абонирайте се за нас в Google News.
